(http://www.cieltanner.ch/pages/1998/abime2-98.JPG)
Спестени сили за обратен път!
А сега какво да ги правя?
Вървя към пропастния ръб,
дето вечно ще властва забрава...
Отдавна няма при кого да се върна!
Празен дом оставих зад мен...
Остана ми само в забрава да падна...
Да се слея с мрака студен..
За кого ли пазех тез сетни сили...
Бъдещето бе далечен блян...
Черни облаци звездите загасили...
Тоя свят със злоба бе облян...
След днес, сама ще остане земята...
Тук вече не съществуват герои...
Мъртви са и подвизите, и делата...
Аз ще загина последена, в покой...
(http://christart.co.uk/images/The%20Precipice%20484x390.jpg)
А думите които ще оставиш?!
Делата прах са в тази вечнст,
словата са единствен начин,
да бъдеш истинска и вечна...
А пътя към дома си изгори ли?!
Недей да мислиш че светът ни мрачен,
е път към пропасти неизброими,
напротив той е утрешния ден прекрасен :)
Quote from: Скитникът on August 12, 2007, 13:12:04 PM
А думите които ще оставиш?!
Делата прах са в тази вечнст,
словата са единствен начин,
да бъдеш истинска и вечна...
А пътя към дома си изгори ли?!
Недей да мислиш че светът ни мрачен,
е път към пропасти неизброими,
напротив той е утрешния ден прекрасен :)
Не желая да съм вечна вече,
длелата и словата с мен ще залича...
Домът е празен и далечен...
Назад по него няма смисъл да търча...
Благодаря ти за надеждата,
за думите, за римите, за укора дори...
Но най-вероятно не съм аз Последната,
още много пътиша душата ще извърви... :)
Благодаря ти !
:) Хей поетите се подкрепяме не го забравяй:)