Той не вярваше в Бог.
И Бог загуби вяра в Детето си.
Но го взе при себе си.
Каза му:
-Животът ти е като едно снежно поле...погледни това поле.
Виждаш ли,двете следи от стъпки оставени в снега?
-Да-отговори му Детето.
-Това са твойте и мойте следи...аз през целия си живот съм бил до теб.Ти просто не си го виждал-отговори му Бог.
-А виждаш ли,че понякога стъпките в снега стават само едни?Тогава животът ти беше най-тежък и най-труден.
-Но,защо,когато ми е било най-тежко и най-трудно...ти Господи си ме оставял да страдам?
Къде си бил...защо не си ми помагал,когато си ми бил най-необходим и си ме оставял сам-попита го Детето.
Господ,само тихичко му отговори:
-Тези единсвени следи са мойте....
Нима не виждаш,че тогава съм те носил на ръце?????
Историята ми хареса и реших да я споделя с вас [heart__] [heart__] [heart__]
Готино е [inlovee] [bravisimo] [a taka]
:)
Много е хубваичко [heart__]
Много е готино [heart-4eta]
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
[a taka] [bravisimo] Браво, наистина много готина история
Наистина чудесно :)
От къде е? :)
Приказка (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,18619.msg362357.html#msg362357) :)
Quote from: {dulgokoska} on August 08, 2007, 23:41:04 PM
Приказка (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,18619.msg362357.html#msg362357) :)
благдаря :)
о, аз не знам откъде е, просто веднага се сетих за прекрасната Приказка на Бисер и не се сдържах...
но Моля, пак заповядай, в стихове всичко е по-красиво [inlovee]
Много красиво разказче [bravisimo]
Quote from: MiMiToOoOo on August 08, 2007, 11:33:15 AM
Много е готино [heart-4eta]
Много е готино!!Страхотно!!
Интересно,да. Ама,защо,когато господ го е носил на ръце му е било най-тежко? :) Май излиза,че е по-добре господ да не ти помага?! [dance4]
Quote from: sadness_MASTER on August 26, 2007, 16:34:08 PM
Интересно,да. Ама,защо,когато господ го е носил на ръце му е било най-тежко? :) Май излиза,че е по-добре господ да не ти помага?! [dance4]
Абе хах аз ли не те разбирам или ти май не си разбрал добре историята ... [mhmm]
Много е хубавко! :)
Quote from: Always and forever on August 07, 2007, 22:28:51 PM
Той не вярваше в Бог.
И Бог загуби вяра в Детето си.
Но го взе при себе си.
Каза му:
-Животът ти е като едно снежно поле...погледни това поле.
Виждаш ли,двете следи от стъпки оставени в снега?
-Да-отговори му Детето.
-Това са твойте и мойте следи...аз през целия си живот съм бил до теб.Ти просто не си го виждал-отговори му Бог.
-А виждаш ли,че понякога стъпките в снега стават само едни?Тогава животът ти беше най-тежък и най-труден.
-Но,защо,когато ми е било най-тежко и най-трудно...ти Господи си ме оставял да страдам?
Къде си бил...защо не си ми помагал,когато си ми бил най-необходим и си ме оставял сам-попита го Детето.
Господ,само тихичко му отговори:
-Тези единсвени следи са мойте....
Нима не виждаш,че тогава съм те носил на ръце?????
Историята ми хареса и реших да я споделя с вас [heart__] [heart__] [heart__]
Чела съм го и много ми хареса. Много е красиво.