О, дъжд чудно пороен,
колко ли дълго те чаках,
тих, но тъй непокорен,
все безмъвно си страдах,
че не докосваш устните с допира хладен...
И ти, порой, дойде,
дочаках теб и ласките ти
и ти с гостоприемство ме прие,
със студенината, както винаги,
на своите обятия. И ново време иде...
Измии ги от мен,
тях, сълзите ми грешни,
отърви ме от дъхът отровен
останал от целувките вчерашни
грешна съм, ала прости ми, любими Пороен...
На теб, единствен
позволих да притежаваш
частица от духът ми вледенен,
защото ти ще продължиш да заледяваш,
а от всеки друг той ще бъде растопен.
(http://www.strayreality.com/images/myster1.jpg)
Браво! Чудесен и емоционален стих. :)
Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on August 06, 2007, 18:32:49 PM
Браво! Чудесен и емоционален стих. :)
Един голям Мляс по бузата :) Благодаря ти!