Тази нощ тъй силно ухаеше на магия. Ароматът й бе пропил въздуха и вятъра го разнасяше из целият град. Топла , лятна нощ , ясната луна благославяше света . Имаше нещо неестествено митично , което будеше желания , мечти , усещания. В тази нощ отново усетих онзи така силен копнеж за летене. Исках да полетя. Правила съм го милиони пъти , носила съм се като невидим скитник из въздуха .. и винаги само на сън. Повечето хора обичат меката трева , чаша какао , топло одеяло и веранда на която да съзерцават мрака. Аз не исках да го гледам , аз исках да се слея с него. Налудничава мечта , която обаче бе толкова болезнено силна - исках да седна върху луната с чаша ароматно кафе , с лек привкус на коледни сладки. Да пия бавно и с наслада , докато наблюдавам от горе целият свят. Смешна мечта. Далечна луна. И все пак... какво ли имаше на обратната й страна ?
Имам една малка тайна. Тя е почти толкова налудничава , колкото желанието да седна на ръба на луната. Моята тайна е един прозорец. Без пердета , без край и начало ... нарисувах си го , когато бях малка. На бяло листче хартия. Картинките зад прозореца винаги се менят. Понякога е океана - с бурни вълни , с мирис на водорасли и пясък. Шумът му ме завладява и аз се гмурвам в дълбините му. Друг път е зеленият балкан. Планина обагрена с цветовете на есента. Красива , хармонична и истинска. Борови иглички се закачат за косата ми , която повее северният вятър и разнесе аромата на смола и мед. Минзухарите ми се усмихваха и сякаш ме канеха в тяхната обител на разкош и свобода. Друг път там имаше само слънчогледи. Единствено слънчогледи. Поле пълно с тях до където ти стига погледа . Всички толкова ярки , слънчеви ... живи. Нощите също изобилстваха зад моето прозорче. Зимни виелици , топли южни нощи с ясно небе и изпъстрен със звезди небосклон. Пролетни нощи ухаещи на люляк и тамян. Имах си всичко , зад моето нарисувано прозорче. Зад стъклата от лед и перденцата от розово захарен памук. Но и в него не можех да летя...
А Боже , колко много ми се летеше днеска. В тая нощ. Исках да разперя малките си ръчички , полските цветя с косите ми , глухарчета и жасмини , да се заиграят с лекият ветрец и... да се почувствам свободна. Не в ято. Самичка... в полет... в полет до луната. На която да седна с чаша ароматно кафе , с лек привкус на коледни сладки.
Понякога се чудех , какво ли изпитват пластмасовите балерини , които повдигнали едното си краче се завъртаха под мелодията на кутийката за бижута. Може би , луната знаеше. Та нали толкова години , хилядолетия , ери , епохи... тя бе все там. Разпалваща пожари от сняг и трептения от мрак. Беше ми мъчно за балерината. Може би , щях да взема и нея на луната. Но само нея. Или ... да , и прозорчето . Смачканият от години използване лист хартия с нарисувано на него прозорче...
Един ден ще седна върху луната... с чашка ароматно кафе , с привкус на коледни сладки...
Явно тази нощ е била магическа за много хора :) Дано полетиш, луничке.
[heart__]
Quote from: phibi on July 30, 2007, 21:08:05 PM
Явно тази нощ е била магическа за много хора :) Дано полетиш, луничке.
Ако полетя , обещавам да те взема :) [inlovee]