Прелиствам си съдбата
и търся смисъл и желание,
бледнеят страниците в самота,
със многоточия и колебания.
Прелиствам битието си, небитиетно,
не мога да намеря себе си,
"живея в него", дишам безучастно,
мечтите ми прахливи са изметени.
Прелиствам настоящето си посреднощ,
среднощна лампа само в него свети,
до рамото ми ходи гол и бос
неясен образ с болки по нозете.
А пътят само камъни,
безплодни сухи буци
и мараня над него
свива хоризонта,
към пропаст ежедневна
със бързи стъпки води ме,
ще мога ли да я прескоча
или във нея ще убегна!