Сама съм си виновна
Очилата ми.... не ми отиват.
Спрях да гледам през тъмното, спрях да харесвам в розово! Аз съм от тези хора... от онези... от нетрайните!
Имам време само за часовника си. Дните ми отиват по дяволите. Времето постоянно ми се сърди и вали ли... вали... А как да му кажа, че разбирам всичко. Ясно ми е като бял ден! Аз съм малкото сърдито хлапе ,което цял ден реди пирамида от кубчета за да я събори гневно и да се примири! ( Че децата не могат.) И толкова сега съм сърдита на себе си, че думи не намирам да се прокълна!
Ще ме изяде отвътре едно адски изгарящо възклицание - Сама съм си виновна! Кому е притрябвало да ме чака?! Влаковете ще спрат без релси. Самолетът ще пречупи крило от тъга...
И нима?!
Колкото по-далеч отивам толкова повече се приближавам вътре в себе си и отговорът е само един - аз сама съм си виновна!
Ех, сърце, сърце.... ти нямаш чувство за сърце нали! Тъждествено не се оприличаваш с него, ако него го боли. И утре ще изпия едно двойно кафе! Ще се загледам в стрелките на часовника докато не ги пречупя с поглед и ще стана.....
Ще напиша писмо.
Искам да не съм си аз виновната за всичко.... твърде много огорчение... И твърде малко се обичам!
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]