Леле , Боже , какво стана ! Истинско стълпотворение... Последваха писъци , ревове , вайкане , тръшкане...
- Ти какво си въобразяваш! Мен на времето ме избираха за мис "Мокра фланелка". Бях най- хубавата . Мъжете вървяха по мен на глутници ... - И т.н.
Мислех да и кажа : " Сега ще те изберат за мис "Мокра кокошка" ", но благоразумно премълчах , когато дотича жената и застана в свирепа поза на рамката на вратата.
С жената се разбирахме най- добре , когато не си говорехме. Възникнеше ли диалог , моментално възникваше и кавга. Тя , като артистична натура и начинаеща театрална звезда си имаше свой кръг от интереси сред театралните среди, около който гравитираше, а аз си имах друг свой кръг:-прокурорските
любимци, аутсайдерите и кръчмарските отрепки . Не и се бърках в работите и тя не ми се бъркаше .
Понякога играех покер с едни мафиоти , които , колкото и невероятно да звучи , бяха видни представители на магистратурата . Чак когато навлязох сериозно в съдебната практика , ми се изясни тъжната ситуация, че в действителност тези , които издават присъди и решават съдбите на мнозина , в същото време участвуват активно в мафиотски мероприятия. Една елементарна сметка е достатъчна , за да се установи , че съобразно имотното състояние , действителните им приходи надвишават поне десетократно заплатите по ведомост. Няма как иначе да бъде обяснен разкошът в който са затънали.
А ние сме хукнали да се преборваме с мафията... Ядец!
Разбира се , моите покерджийски изяви имаха ограничен характер поради добре известния ми кутсузлук. Нямах смелост да се впускам в по- сериозни залагания , тъй като съществуваше опасност накрая да ми смъкнат и гащите. Един единствен път през цялата ми покерджийска практика ми се падна " Кент флеш" , но играта се разтури , тъй като се случи случка– мина по улицата нещо като сватба или погребение ; за мен то си беше явно погребение , защото всички захвърлиха картите и отидоха на терасата да гледат. Яж си ушите!
Поради спецификата на професията си , имах възможност да се сблъсквам и участвувам в множество парадоксални ситуации . Както е известно, като адвокат, работата ми беше преди всичко да защитавам престъпниците от правосъдието , както и невинните , но в значително по- ограничена бройка и, което беше най-гадно , поради неизбежната Маркототевщина , успявах да се справям със защитата на престъпниците сравнително добре , но с невинните , почти не успявах. Все повече се убеждавах, че или законите са така измъдрени да дават по- големи шансове за измъкване на престъпниците , отколкото на невинните , или с мен нещо е объркано. Възможно е и едното , и другото.
Виждаш го – жив разбойник , крадец , убиец , насилник, но задължението ти е да го защитиш максимално и започваш да вадиш безброй аргументи в негова полза , докато съдиите се объркат и го пуснат на свобода, а някой хрисим човечец, който не успял да си плати навреме данъците към държавата /чунким заслужава да и се плащат данъци/, както и да въртиш и сучеш , накрая го изкарват виновен и го окаушват . Имал съм случаи в практиката , когато , защищавайки някой разбойник , след оправдателната присъда , която съм издействувал , ми се е приисквало сам да го гръмна в тиквата , но няма как – законът е на негова страна –старо правило. Поради което никога не нося оръжие със себе си.
Под коварния мотив , че защитава правата на човека , законът откровено защищава правата на разбойниците. Отначало се чудех защо е така , но после ми просветна: ами кой –мислиш- ги кове тези закони?
Веднъж отървах един никаквец – кокошкар под предлог ,че е дебилен, беден, гладен и т.н., което може и да е било вярно, но впоследствие същият този тип за награда ми измъкна от джоба портмонето .
Пада ми се...
Когато чуя да ми разправят , че някой се явил в българския съд, за да получи правосъдие , косата ми се изправя. Такъв човек – вероятно честен – с цялата си наивност направо отива в затвора или го разкарват години наред от инстанция на инстанция за някаква дреболия , която може да се реши за пет минути. Много по- разумно е да отидеш в черквата и да подадеш жалба направо до Дядо Боже. Може да не ти решат проблема, но поне няма да те оскубят толкова , колкото в съда. Шегата на страна , но подобен случай имаше в нашата практика.
Един човечец години наред се съдеше за наследствен имот с бившата си съпруга , която не само че го напуснала – и него , и децата -, за да отиде при любовника си , но на всичко отгоре справедливият съд , съгласно още по-справедлив закон, и отсъдил собственото му наследствено жилище и човекът нямаше къде да се прибере с децата . Добре , че накрая се намесил самият Господ и решил проблема с подобаваща строгост. Явил му се насън и му рекъл: "Не бой се , синко, този път тя си намери майстора.
"Майсторът " се оказа новият и любовник , който в пияно състояние я биеше като тъпан и веднъж я ударил на лошо място по главата , след което получила комоцио и нещо превъртяла шайбата.
Докторите я кърпили , лепили , лекували и накрая я пратили в психиатрията като безнадежден случай.
Невероятното в случая е , че онзи тип , дето я млатил , накрая го оправдаха , защото се оказа , че тя му слагала в ракията някакви любовни билета , афродизиаци и други лайна в конски дози , от което човекът буквално изкрейзил и в пристъп на "любовен екстаз" я тряснал по тиквата с една бутилка. Така, че впоследствие случаят се оказал под юрисдикцията на Всевишния , който за разлика от Българския съд , си свършил добре работата.
С жената , както споменах , нямахме много общи теми за разговор. Тя се движеше между своите интелектуалци , където вероятно си говореха за безсмъртието на душата , а аз между моите пияндета и мошеници , с които дегустирахме от еликсирите на Бакхус и играехме покер . Естествено , че кутсузът ме преследваше на всяка крачка. Една вечер след дегустация на елитни вина в една Перущенска изба с приятели от института по винарство, се прибирах доста пийнал и съм объркал етажите на блока . Вместо при жената съм попаднал при комшийката от по долния етаж. За проклетия ключът уйдиса , вратата се отвори безпроблемно и аз се вмъкнах тихичко по чорапи , без да святкам лампите , за да не я събудя , разгащих се и си легнах . Заспал съм моментално и хич не съм усетил , че вместо при жената съм легнал при комшийката . За още по голяма проклетия мъжът и отсъствувал –бил някъде на гости, така че всичко се подреди като на кино. Тя помислила , че съм мъжът и , гушнала ме и продължила да си спи. Събудих се чак на сутринта от писъци и яростно грухтене. Комшията се беше завърнал сабахлен рано –рано пиян юнашки и ме дърпаше за ризата.
- Какво правиш тука , бе мамка ти !..
Скочих и се втрещих. Хич нямах представа какво правя тук. Половин час след това не можех да дойда на себе си и да разбера какво се е случило. Накрая разбрах . Започнах да се оправдавам с напиването , но никой не ми повярва . Комшията псуваше , комшийката виеше и пищеше . Поне да имаше нещо сериозно , а то- за нищо и никакво. За едното спане.
Накрая комшията ми нанесе много коварен удар на най- болното място– изобщо не си го представях. Вместо да започне да нервничи , да скача да се бие , да заплашва и т.н. ,той изпсува за последен път и рече:
- Подарявам ти я. Халал да ти е...
И тръгна нанякъде без дори да се обърне назад. Ами сега ? Само това ми липсва. Тя взе бухалката , дето изтупваше килимите и налетя свирепо.
Направо си грабнах сакото и панталона и изскочих на стълбището бос и по бели гащи . Там вече ме очакваше цяла делегация, включително и жената. Чудно как ли успяха да научат всички толкова бързо?
Само дето журналисти нямаше да отразят събитието с подобаваща сериозност.
Целият този резил беше нищо в сравнение с онзи , когато разбраха , че аз просто съм преспал там и нищо не съм направил . Да преспиш при чужда жена без да разбереш и нищо да не направиш, едва ли може да има по- голям резил от това. Онзи скоро се завърна триумфално като герой и колчем минех покрай него , все ме дразнеше : " Как е , баджо ..." Моята жена , която от начало беше склонна да ми прости за "изневярата " , след като разбра цялата истина , а тя я разбра много лесно , направо ме скъса от подигравки. Буквално и паднах в очите: " А аз съм си мислела , че имам мъж"...
Но най- ядосана от всички се оказа комшийката – вероятно не толкова , че с нелепото си участие съм предизвикал семеен скандал , а защото този скандал е бил безпричинен. "То поне да имаше нещо"...
Дълго време след това , като се сблъскахме по стълбището и асансьора, тя ме гледаше кръвнишки , докато накрая изплю камъчето:
- Слушай, тази вечер мъжът ми наистина го няма. Ще се прибере чак след два дни.
Тогава ми се изясни в подробности още един Маркототевски принцип:
"Никога не е късно да станеш за резил. Но често резилът е не толкова , защото си се осрал , а защото не си го направил с необходимото великолепие."
Е щом сме тръгнали в тази посока , нека да продължим:
Една вечер се напихме с едни мушмороци от градската бохема- някакви поети , художници , музиканти ; те ходят на сюрии от кръчма в кръчма и колкото повече пият, по- велики стават и тогава някой рече , че отиваме на бал с маски.
Бал с маски? Тръгваме . Там сме.
Самият бал – организиран от някакъв творчески колектив или акционерно дружество- не беше много ясно- се състоя в хотел Елсинор и не беше никакъв бал. То си беше жива оргия, където освен яденето и пиенето , бяха включени секс- мероприятия, конкурс за " Мис дълго бедро" , конкурс "Мистър Чеп" , голи танци и хора и пр.
Разбира се , всички бяха с маски , но въпреки маските , ясно си личаха мутрите на различни босове от местната мафия , както и думбази от градската администрация. За разлика от разплутите туловища на представителите на "силния пол"- повечето дърти пергиши- жените бяха очевидно подбрани. Доколкото схванах , присъствуваха все млади гаджета – красотата им прозираше дори през маските .
Дадоха и на нас маски и се омесихме в калабалъка. Моята беше на някакво чифтокопитно животно – вероятно вол- май съвсем подходяща за случая ; с нея приличах на някакъв сбъркан минотавър.
Но тъй като явно си личеше , че съм по- млад от другите , жените проявяваха нескрит интерес. Особено упорита беше една усмихваща се "Венера Милоска ", почти гола, с великолепна маска на класическата богиня, която ме атакуваше непрекъснато и аз вдигнах байраците. Точно по време на танца токът угасна или някой го угаси нарочно – така и не се разбра, но "Венера " веднага ме поведе нанякъде и скоро се отзовахме в една от стаите. Продължихме на тъмно.
Няма да ви разправям каква стихия се оказа тази "Венера". Направо ми разказа играта. Мислено я сравнявах със съпругата си и не можех да открия никакво сравнение. Беше несравнима.
После сме заспали и се събудихме чак на сутринта. Събудихме се едновременно и се втрещихме взаимно . Шокът беше смразяващ. " Венера Милоска" се оказа моята собствена съпруга.
Каква е поуката ли ? Ами никаква...
Като размисля ,май ще трябва от сега нататък , преди да легна при случайна жена , да и проверявам първо паспорта и да я карам да попълва декларация , че не е собствената ми съпруга. Формулярът би могло да има следния вид:" Аз- долуподписаната – еди коя си- декларирам , че влизайки в интимни отношения с лицето Марко Тотев , не съм законната съпруга на същия и нямам никакви роднински връзки с нея. Подпис: ............" Но после съобразих , че подобна декларация за по- голяма автентичност би трябвало да бъде и нотариално заверена с подписите на необходимите свидетели и т.н. Това вече обърква всичко.
Не, не се разведох тогава . За съжаление това не се случи.
Както обикновено , аз поех цялата вина , а тя "великодушно " ми прости. Дори съвсем мегарски се измъкна с думите : - - Ако искаш да знаеш, онази , с която преспа същата вечер , изобщо не бях аз. Ти беше пиян и не си видял добре. Направо се вцепених от наглостта на подобно дебелоочие. Но после като размислих, май че беше права . "Онази" нямаше нищо общо с "тази". Отговорих:
- Вярно е – "онази" наистина беше по-хубава и много по- добра в леглото.
Добре , че се измъкнах овреме , защото щеше да ме светне с някакво подръчно средство. Докато тичах надолу по- стълбището , чувах непрекъснат вой и квичене. После солото се превърна в дует – беше се присъединила и тъщата.
Разбира се , случвало ми се е да преспивам в кантората . Никак не е срамно. Предвидливо съм се обзавел и с диван. На сутринта съм малко гурелив и небръснат , но не е толкова важно. Две- три вечери така и накрая идват да ме търсят. Ясно защо- свършили са парите.
Ами как няма да ги свършат , като половината хонорар на жената отива за тоалети и по разни козметични салони, а тъщата никога не е работила през живота си. Старецът е пенсионер ,но мизерната му пенсия не достига само да си доставя илачи . От къде ще дойдат парите ? То се знае –от завряния зет Марко Тотев. Марко дава , дава , но когато има . Когато няма , взема заеми.
Случвало се е да ме оберат на покер до последен грош. Дори съм заборчлявал здравата. После тръгват кредитори и тогава става сложно.
За да се отърва временно от един особено настойчив кредитор , съм прибягвал и до нестандартни методи. Веднъж дори си бях налепил некролози по стълбовете из махалата. Имаше временен успех.
Онзи отмени исковете си , докато "отмине траурът", но на мен самият ми се наложи да "възкръсна", за да получа хонорар от един голям бос , когото не познавах лично. Отбих се в офиса му , за да взема парите и само дето не припаднах. Оказа се , че трябва да получа хонорара си от същия онзи кредитор , на когото дължах пари . Двамата се гледахме дълго време с "нескрита симпатия" и накрая онзи произнесе въодушевено:
- Честито "възкресение", приятелю. Май че всичко е "пито – платено."
- Май , май е така... - потвърдих аз.
А то така си и беше.
Общо взето с мафиотите се погаждахме , а то не може да бъде и друго яче, след като правосъдието и държавата ги подкрепят , вероятно поради факта , че те самите са държавата.
Но имаше един особено нагъл тип , който се бе нагълтал с общински парцели ; купуваше ги на безценица и ги продаваше петорно и десеторно по- скъпи, използувайки вратичките в закона , които бяха оставени нарочно за целта. Същият беше депутат в парламента и в ролята си на такъв ползуваше депутатски имунитет- пак въведен по целесъобразност- бързаше да използува мандата си , за да се нагуши максимално. Парите привеждаше в чуждестранни банки, а придобивките прехвърляше на свои близки , за да не бие далаверата на очи.
Общо взето в далаверите му участвувах и аз като юридически съветник, но накрая просто ми се догади и не издържах. Оказа се , че едно сиропиталище – сградата и парцела- които бяха общинска собственост , неочаквано се оказаха негова частна собственост. Аз осъществих сделката , но хич нямах представа , че този имот е сиропиталище. Но общинарите не можеше да не знаят, ама си траеха. Както и да е, накрая разбрах истината , хвърлих му хонорара в очите , напсувах го без свидетели и го изритах от кантората ; не можех да си представя, че някой си позволява да се облагодетелствува за сметка на сираците .След което дадох публичност на събитието. Дори си позволих да напиша фейлетон в местния вестник, където го бях разкрасил с цялото му" великолепие." Това се оказа най- голямата ми грешка.
Той веднага използува депутатския си имунитет и се покри. Повече по вестниците и по другите медии не се появи никаква информация за случая. Дори излезе опровержение. Вероятно много пари бяха заговорили в негова защита. А по- късно , съобразно закона за всеобщата проклетия- следствие второ : "не ритай лайното , защото ще те изпръска", неговата партия, използувайки инфантилността на електората , взе че спечели парламентарните избори – то винаги така се случва- и човекът – ни лук ял, ни лук мирисал- влезе направо в правителството. Министър...
А сега, Марко, да те видим що чиниш!..
Обвиниха ме , съдиха ме и ме осъдиха – този път за клевета над държавен служител.
Изобщо не успях да извадя доказателства в своя защита, макар че ги имах. Една вечер кантората ми бе разбита , папките с делата – отмъкнати и унищожени. Не се жалвах за последното , защото нямаше пред кого. Вероятно щяха да обвинят мен самия , че сам съм си опустошил кантората . Обикновено полицаите като не могат или не искат да хванат извършителя , обвиняват потърпевшия , че сам нарочно е направил поразията , за да прикрие нещо си.
Този път ми "дадоха " една година и ме осъдиха да плащам за морални щети. Опитал съм се да окалям
"прекрасния образ" на голям български държавник. Пада ми се...
Поуката , която формулирах доби следния вид: " Обичай и уважавай родния български разбойник – може би той е следващия премиер".
Разбира се , този път не останах в затвора дълго . Правителството скоро се смени и онези разбойници бяха заменени с други разбойници . Оказа се , че докато съм пребивавал в затвора , съм станал симпатичен на новите разбойници и те ме освободиха. Дори не успях да си довърша мемоарите.
Предлагаха ми да се кандидатирам за някаква длъжност в държавната администрация , но отказах . Не ми се щеше да сядам с тях на софрата , защото ми бяха съвсем ясни, а освен това , поради категоричния си кутсузлук , току виж ме направили и премиер , та хептен да закъса държавата.
Прочее, онези – предишните загубиха властта най-вече защото не успяха да си поделят плячката – всеки "дърпаше кокала" към себе си - изпокараха се и се разцепиха на няколко враждуващи фракции.
Имаше дори атентати , мафиотски войни и показни разстрели на видни участници в "родното мафиотско движение" . Естествено , не бяха по- стока и следващите...
Освен неприятната ситуация- попадане в затвора и т.н.- след излизането ми от там, зашеметяващо ми се срина рейтингът като професионалист. Мафиотите с много пари и много далавери вече ми нямаха доверие и се прехвърлиха към колегите , а към мен се ориентираха неудачниците- тоест- честните, които по правило са бедни. Трябва да поясня предварително , че е истински икономически провал един адвокат да работи само с честни хора.. А те са честни , защото нямат пари или нямат пари , защото са честни. Кръгът се затваря.
Тяхното нямане рефлектира неизбежно и върху моето нямане. Какво да вземеш от един сиромах, който идва да се жалва , че циганите му откраднали козата , а полицията нехае или от някоя клетница, която се оплаква , че мъжът и пиел и я биел.
Тогава проумях, че най- надеждния работодател на родния адвокат е родният мафиот. Обичай го и го уважавай! Да , но не можах да го обикна , затова и не прокопсах.
Е- не винаги съм бил кутсузлия. Един път дори ударих шестица от тотото. Но когато си потърсих фиша , се оказа , че старият ми панталон е заминал за подарък на един просещ циганин заедно с фиша.
Жена ми се престарала с дарителските си изяви.
Но всяко зло – за добро: Най- голямо удоволствие ми направи , когато съобщих неприятната новина на семейния съвет и жена ми получи истеричен припадък –този път съвсем истински , а не театрален, а тъщата направо се тръшна на земята и пририта. После и се схвана ченето , физиономията и се изкриви на една страна , очите и се ококориха и не можеше да каже ни гък , ни мък. Загуби напълно говор и картина за няколко месеца, а после едва фъфлеше. Констатираха апоплексия.
В действителност това бяха всичките преимущества от загубения фиш.