Вече изобщо не вярвах на онези бабини истории за щъркела , за бебетата и т.н.
Имаше в нашия клас едно момиченце –Мима- което усърдно се грижеше за нашата житейска подготовка и за бъдещия ни брачен живот. Беше много добричко и отзивчиво. Ние- момчетиите редовно посещавахме нейните уроци по единично или групово и трябва да призная , че момичето компетентно се справяше със задачите си . Учеше ни на всички тънкости в това изкуство – не ни се караше , не ни биеше не ни пишеше двойки и общо взето се изявяваше като много по- квалифициран педагог от професионалните учителки. Освен това предметът , по който тя ни преподаваше не ни беше неприятен за разлика от другите. По –късно тя наистина стана учителка и научих , че се изявила и издигнала много в йерархията .Не можеше да се очаква друго- момичето си имаше дарба.
Помня- един ден имахме "групов урок" в тяхната градина зад къщата . Четири момчета от нашия клас и тя се бяхме усамотили в избуялата царевица и провеждахме заниманието сред природата. Това ставаше съвсем демократично: хвърляхме жребий и така се уточняваше кой ще бъде първи , кой – втори и т.н.- един съвсем справедлив ред , за разлика от този в държавата и никой не можеше да има каквито и да били претенции.
На мен ,както би трябвало да се очаква при този кутсузлук , се падна последното място –тоест- да осъществявам" довършителните работи." Естествено , че се примирих и зачаках търпеливо реда си .
Но тъкмо редът ми дойде и аз се "залових усърдно за работа", изневиделица се появи майка и с една жилава пръчка и крещейки -започна да ме налага по голия задник. Всички хукнаха из царевицата ; хукнах и аз , загащвайки се пътем ; прескочихме оградата и изчезнахме , но по задника ми се очертаха няколко синкави ивици .
Веднага след това разбрах какво се бе случило . Онова тъпо говедо –Нейко – първият според жребия любовник- взел , че закачил на Мима гащите на един царевичен чокор , така че да се виждат от километър и майка и , разбира се ,ги видяла . За разлика от нас.
...Ами то, като му тръгне на човек на бой и му върви. Вече съвсем претръпнах.
Вечерта след този случай ме наби майка ми ; очаквах и баща ми да ме набие както си му е редът , но той неочаквано се въздържа. Върна се умерено пиян , извика ме при себе си и ме загледа продължително , с някакво възтъпо одобрение. След което произнесе наставнически:
- Слушай, приятел, гащите никога не се закачват на кола . Това не е знаме.
Вслушах се в съвета му.
След което формулирах още един житейски принцип.: "Не развявай гащите вместо знаме!"
Вероятно този принцип трябва да бъде възприет най- вече от политиците, които често си развяват гащите.
Няма да си кривя душата – от училището научихме и някои полезни неща . Например как да лъжем убедително и как да бягаме от отговорност – качества , които освен писането и четенето намират най-голямо приложение в живота. Дори по- голямо. Голяма част от информацията си беше чиста баластра ,
която никога и за нищо няма да послужи . И до днес не мога да си обясня защо ни пълнеха главите с разни термини , които не се употребяват дори и от професионалистите в съответния бранш. Например в теорията на българската граматика съществува цял кодекс от безполезни термини , които ни караха да наизустяваме : определения , допълнения , обстоятелствени пояснения ,съюзи , прилагателни , съществителни и други , които така и не разбрахме за какво служат . Дори класиците Ботев , Вазов , Славейков ,цяла плеяда блестящи поети , юристи , интелектуалци от миналото, едва ли някога са се сещали за тези неща, въпреки , че са се справяли с работата си чудесно , за разлика от теоретиците , които са ги измислили.
И до сега си мисля , че ако можех да отида ,примерно, при Вазов и го попитам : " Абе, бай Иване , ти като си такъв голям и известен писател , знаеш ли що е то това обстоятелствено пояснение? ", той ще ме изгледа свирепо изпод рунтавите вежди и ще ме трясне с бастуна по "тиквата".
Ами то не е само това. Де да беше.
Караха ни да наизустяваме цели текстове :стихотворения , поеми , сценарии , какво ли не щеш.
Ходехме като шантави и си говорехме сами .
Не обвинявам нито Вазов , нито останалите автори . Хората са си пишели за свое удоволствие и едва ли някой от тях е допускал , че техните творби ще бъдат използувани от даскалската инквизиция срещу подрастващото поколение по такъв нечовешки начин.
- Ма Ивано , на това дете нещо му има – загрижено дума баба Кина на майка ми – от одеве го слушам – говори едни такива шантави работи : "О Шипка , о Шипка...-Мармалад ли му се яде , що ли?- Някакви бабаити търчат и размахват тояги ; други пуцат по тях . Едни лазят по баира , други търкалят камъни..."Какво е това чудо, ма ? Нефело ми се чини детито. Сугур са го урочасали ония кучки от даскалото , господ да ги убие! Трябва да викнем баба Ставруда да му прибая .
- Детето учи стихотворение - обяснява майка ми - искат го "на изуст ".
- Исус ли ? Ма какъв е тоя техния Исус , ша побъркат децата тия даскаля. Още утре отивам в училището да ги питам ко праят ...
Баба наистина на другия ден цъфна в училище и им разказа играта на всички даскали .
- Ти ма , - крещи тя на учителката по литература – един мъж не можеш да завъртиш като ората – сума мъже та парясаха , и циганите вече не тъ искат, си седнала да ми тормозиш детито . Исус ли ? Ша ви дам аз един Исус! Няма да ми закачате детито , че чумата ша ва тръшне! От тогава и имат респект .Още като я мярнат да се задава по улицата , потраквайки с бастунчето , се крият " в миша дупка ".
- Марко ,- казва учителката по математика - ти си съвсем зле с материала . Ще ти оставя двойка . Довечера на родителската среща искам да говоря с родителите ти.
- Добре , ще кажа на баба...
- Каква , какво !- подскача ужасена учителката – Не! По никой начин не пращай баба си ! Ще ти оправя двойката.
Горе долу по този начин избутах и прогимназията.
С приключването на учебната година , учителката по литература организира спектакъл . С помощта на ученици и младежи от селото решиха да представят "Хамлет " пред селската публика. –Само това им липсваше на нашите селяни.
Но актьорът , който трябваше да изиграе главната роля – отличника на класа- внезапно се разболя преди премиерата и трябваше да го замести дубльорът - тоест – аз. Сега я втасахме... Дори не бях прочел до края текста , а освен това суфльор беше Гочето – пелтека.
На представлението , разбира се, падна голям смях .
" Хамлете , къде е баща ти ?" – вика партньорът ми от спектакъла .
"Хамлет "упорито мълчи и се чеше по врата . Учителката по литература позеленява , а суфльорът пелтечи нещо неразбираемо зад завесата .
Публиката се кокори и мига тъпо.
"Хамлете , къде е баща ти ?"- повтаря партньорът.
Тогава един силен и компетентен глас се обажда от задните редици. Това е поп Дончо.
" Хе го там – на Гошкин Генко под черницата . Лежи като чукан пръч".
/По нашия край пръчовете ги скопяват , като ги чукат с два камъка.-Много жесток начин./
Беше прав. Наистина след приключването на тази моя "творческа изява" , прибирайки се към къщи , забелязах баща ми излегнат под черницата . Пиян като мотика...
За съжаление, постъпвайки в гимназията нямаше как да ползувам услугите на баба Кина. В големия град тя не би могла да намери пътя , а камо ли да се разправя с учителите.
Квартирата ми беше близо до училището. Хазяйките бяха две бабички –сестри ,на които викахме "кукумявките". Живеех на тавана и гледах през едно кръгло прозорче към улицата , която водеше в едната посока към училището , а в другата – към зеленчуковия пазар. В партерния етаж имаше две адвокатски кантори . Един ден - воден от детско любопитство- се отбих в едната от тях и поздравих седящият зад бюрото плешив чичко, който се бе вторачил в една папка.
Без да вдигне глава и да ме погледне , той рече:
" Пет лева !"
Зинах от изумление и се облещих. Помислих си :
" Е те това е работа за мене "...
Веднага реших да ставам адвокат. И съжалих, че я няма тука баба Кина да я пращам в училището на родителски срещи. Щеше да ме направи не адвокат , не съдия , ами направо министър на правосъдието..
Гимназиалните учители бяха нахъсени като кучета. В сравнение с тях селските даскалици изглеждаха кротки като монахини. Освен това знаеха всички хитрости - не можеш нито да го излъжеш , нито да изкръшкаш. Както те гледа съчувствено и ти се усмихва , така ти завърта двойката и хич окото му не трепва.
- Момче, на тебе тия неща ти идват като плява. Защо не си отидеш на село ? Толкова е хубаво: има агънца , козички , прасенца , магаренца...
Гадът обича да си прави майтап . Пише двойките , потривайки ръце от радост. Ех защо я няма тук сега баба Кина ! Че да те замлати с бастунчето ... Ще видиш едни прасенца и магаренца.
Имаше една популярна учителка по математика – "Бялата смърт "- много известна личност. И –съвсем нормално– аз бях един от "нейните любимци". Голям късмет.
Известно е , че открай време съм един от " елитните математици"- още от прогимназията , че и по- рано. Тя веднага забеляза моя "математически гений".
-Бре, момче , - извика тя възхитено , връщайки тетрадките от контролното по алгебра- ти си "истински Гаус". Браво ! От три задачи си направил четири грешки . Петата ти грешка е , че изобщо си постъпил да учиш в гимназията – чудя се защо не вземе баща ти да те ожени.
От своя страна даскалът по физика - Петров- една злокобна личност ме почуква с палката на Торичели по главата .
- Марко,- казва той с неподправен възторг – дори самият Галилей не би могъл да постигне такова велико откритие при събирането на векторните величини. Браво! Двой- чи – ца !
Истината е , че бях объркал тези векторни величини и сборът се оказа някакво имагинерно число , което би слисало и самия Блез Паскал.
...Е да , ама не.
По- късно се оказа , че съм бил прав.
След като беше публикувана специалната теория на относителността и информацията се предъвче и смели от нашите професорски величия , стана ясно , че при събирането на скорости две и две вече не е четири. Някъде нещо се губело , но какво е то – дявол знае.
Иди му обяснявай на онзи . Натресе ми двойката с очарователна усмивка , сякаш лапаше рахатлокум.
А кой знае- може би бях открил специалната теория още преди Айнщайн , само че заради това "откритие " ме оставиха на поправителен изпит. Нали съм си Марко Тотев...
Много по- късно, когато ролите се размениха и аз – като млад адвокат, а даскал Петров – като мой клиент от бракоразводно дело , реших между другото да му напомня за тази история – дори му показах публикацията на специалната теория в едно научно списание и поисках обяснение.
Той ме погледна внимателно и изведнъж се шашна :
- Ама ти да не си оня Марко , дето едно време се чудех как да му оправя двойката по физика?
...И си тръгна.
Учителката по химия също много ме обичаше. Като усети колко съм "добър " по нейния предмет все ме питаше за Менделеевата таблица. И аз , естествено, не знаех нищо. Тя се заинати и продължаваше да настоява за тази проклета Менделеева таблица и ми пишеше двойки , докато накрая се ядосах и я назубрих наизуст с пълното съзнание , че само си губя времето. После с нетърпение очаквах да ме изпита ,за да и обясня за какво става въпрос. Разбира се , тя ме вдигна и ме накара да напиша структурната формула на витамин В –12. Което и самият Дядо Боже не би могъл да направи.
Втори въпрос:
- Колко елемента има Менделеевата таблица , бе момче ?
А сега де! Хич не съм се сетил да ги преброя. Аз се чеша по врата и отговарям на посоки:
- Сто и...
- Не е вярно- прекъсва ме тя безцеремонно и ми оформя двойката – деветдесет са .
По – късно, когато откриха още тежки метали и елементите се оказаха много повече от сто, тя вече се беше пенсионирала и нямаше как да и искам обяснение. Проклета бабичка ...
...Биоложката ли ? Няма как да я подминем. Викахме и "Мантис религиоза" – латинското име на една буболечка- богомолката- към която тя имаше особена слабост, може би поради обстоятелството , че женският екземпляр изяждал мъжкия след половия акт . Нещо , което вероятно се искаше и на самата нея.
Карикатурното в случая беше, чe ние още не знаехме българските названия на всички божи твари , а те ни караха да наизустяваме латинските . Все едно , че някога ще ни дотрябва това.
- Непременно ще ви дотрябва – твърдеше "Мантис религиоза". –Някои от вас ще станат ветеринарни лекари и техници , други биолози , трети археолози и т.н.
Търчи , Боже , да видиш !..
Представих си чобан Тодю от нашето село как обяснявя на селяните в кръчмата: Затворих Ovis Aries в кошарата да не ги натръшка някой Canis Lupus.
Или баба Кера комшийката , която кълне на поразия : "Господ да я тръшне тая Vulpes Vulpes, дето ми отмъкна всичките Gallus Gallus.
Между впрочем ,имаше един чешит в класа, който непрекъснато подскачаше като ощипан и се въртеше на чина без причина , което много я дразнеше.
- Ти защо не кротуваш , бе момче, да не би да имаш сърбежи?
- Имам Pubic Lice – хили се онзи.