Ще затворя за миг очи , ще оставя душата си да полети. Ще позволя на аромата на липи да ме обгърне. Да проникне в кожата ми и да заслепи сетивата ми. Ще си позволя сладкото опиянение на люляковата нощ да обвие косите ми , ръцете ми - тялото ми. Ще се потопя в безвремието на хилядите звезди обсипали черният , кадифен и мек зенит.
Ще слея дъхът си с този на южният вятър , тъй топъл , ласкав и нежен. Сирак и скитник обиколил целият свят . Докоснал недокосваното , усетил не усещаното. Ще сваля дрехите пропити от миризмата на хора , на град , на улици и къщи... на грях. Ще положа върху тялото си , оная чистота на току-що навалялия сняг. Белота , хармония , невинност. Ще отмия от себе си цялата погнуса на живота , натрупала се като отрова по мен. Полепила се и проникнала във всяка фибра на кожата ми. И ще дишам... Най-сетне ще вдишам истински въздух. Сивотата на този свят ме задушава. Задушава ме и ме убива малко по малко.
Може би ще ми се иска да си тук. Може би ще желая да хвана ръката ти , да споделя с теб това усещане да си истински жив. А може би... ще си позволя да го открадна за малко само за себе си . Каних те в света си , отварях врати и предверия , оставях по пътечките малки ключета , които да събираш и да влезеш в моя свят. Лека по лека. Бавно. Рисувах по дъгата , пращах облаците нощем да ти шептят , а вятърът да гали тялото ти през отворения прозорец , когато аз съм тъй далечна и недостижима. Но аз оставих всички ключове и един ден се обърнах на зад. Те бяха все там - непокътнати и недокоснати. И аз си ги събрах. Само за мен. И този миг е само мой. Миг , в който мога да летя. Миг , в който дишам истински , гърдите ми се повдигат ритмично , дробовете ми се пълнят с въздух напоен с аромата на бор. Хладно е. Свежо е. Истинско е.
Ти си някой. Ти си никой. Ти си всички и всички сте ти.
Вече очертанията на реалността се размиват. Ликът ти се изкривява през времето. Пространството , в което бродеше моята обич се изменя. Ще ме мразиш ли ? Мрази ме.... то е толкова по-лесно от колкото да обичаш.
Ще ме отхвърляш ли ? Отхвърли ме... Както винаги до сега... Това е толкова по-простичко отколкото да се изправиш срещу страховете си.
Да. На това място ще бъда сама. Ще се откъсна от всичко.... И защо не ? Толкова пъти създавах нови реалности. Нови светове , където се случват чудеса , където залеза открива една нова вселена на топъл мрак , на прохладност и лекота. На живот. Но аз не съм Бог и... не мога да вдъхна живот на калта. Не мога на сила да изтегля някого от мизерията на своето скучно съществувание. Трагично - но се умирих. Изумително но да.
Наричаш ме дете , а после жена. Наричаш ме вещица , а после любима...Но аз не мога да бъда наричана...а само усещана...
И това място не може да бъде открито , а само създадено. И аз ще остана тук. В моя свят , който създадох само за себе си...
Но ето - ти се спъваш и падаш. Заровил глава в меката глина се чудиш кое е онова което спря бягството ти от толкова години. И да - в краката ти захвърлено и ненужно лежи едно ключе. То е малко , раждясало . Докосваш го , а е топло. Сякаш в дланта ти тупти едно мъничко сърчице. Да... аз оставих едно единствено ключе след себе си. Но то вече е изхабено. Остави го на пътя... то е никому нужно. То е забравено.... А вратата , която отключваше е заяла. Ключалката е клеясала , а бравата - откъртена... Сега тази врата може да се отвори по един единствен начин.... Знаеш го, нали ?
Проблема не е във вратата и ключето, а в ключаря :). То май и фалшиви ключари се разхождат наоколо ама......откъртено, клеясало, ръждясало [sradlio2]. Мчи това си е направо обида за мойто зрение, защото аз виждам само ПРЕКРАСНО :p [heart__]
Quote from: sunrise on June 26, 2007, 17:45:45 PM
Проблема не е във вратата и ключето, а в ключаря :). То май и фалшиви ключари се разхождат наоколо ама......откъртено, клеясало, ръждясало [sradlio2]. Мчи това си е направо обида за мойто зрение, защото аз виждам само ПРЕКРАСНО :p [heart__]
Много съм съгласна....
Мило,понякога ме оставяш без думи...Всичко казваш...И цял следобяд ми в ума това ключе...Но то е златно,най-златното! [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Много е добро!
Quote from: sunrise on June 26, 2007, 17:45:45 PM
Проблема не е във вратата и ключето, а в ключаря :). То май и фалшиви ключари се разхождат наоколо ама......откъртено, клеясало, ръждясало [sradlio2]. Мчи това си е направо обида за мойто зрение, защото аз виждам само ПРЕКРАСНО :p [heart__]
Благодаря ти мила [heart__]