Оставих думите да се стекат,
като вода по восъчно покритие...
не повярвах в тях...
приех ги като страх,
като прикритие...
и тръгнах след импулса ти...
Капан от чувства
на себе си поставих сам,
тръгнах смело...
почти достигнах там,
само крачка ми остава,
но се спрях...
потънах във забрава...
от друго нямам нужда,
плътта оказа се ненужна...
Ще се превърна във ефир,
изгубен призрак в пустотата,
безволев, нежелаещ и неискащ,
каменно студен и твърд,
част от ръба на пропаста от чувства,
във която сам не знам дали ще скоча...
Страхотно е! [evala] [evala] [evala]
Ръбът ще се отрони...
Там бурите са силни...
И се срещат всички ветрове...
А дали ще скочиш...
Щом дойде време да политнеш...
Надолу...
Не е туй за умове...