Не си играй със времето-
то няма памет
и хапе с зъби на отровна мамба.
Бягай!
Кръвта ти ще отрови,
ще те сбръчка,
душата ще поиска.
Падаш.
Лягай!
И като хищна, черна,
стенеща пантера,
пълзи по паралелите на самотата,
по ръбовете на мига
срежи си пръстите
и с капки кръв му напиши поема.