Последен шанс
иринка & Arwen
Обичаш ли?Къде отиваш?
И мразиш ли?А искаш ли да мразиш?
От страх ли е?Дали разбираш?
Дали заради себе си да го направиш?
А зарад него?Трябва ли,да искаш?
А трябва ли да си смирена...чакаща?
А други има ли?Дали ги виждаш?
Тъй търсиш отговори...плачеща...
И все не ги намирам...
И няма да успея... сякаш в себе си агонизирам...
И за любовта му пак се моля...
Ти знаеш, приятелко, как боли...
когато с обич гледаш две очи...
а те със студ отвръщат на немите молби...
Знаеш, какво е мълчаливата любов,
как бавно от душата ти краде...
Знаеш какво е нечут да остане немия ти зов...
И скитаща да търсиш отговори някакви...
на незададени въпроси...
Прости за сетен път!Последен шанс му дай!
Аз знам какво е да си се объркал!
Ръката си за прошка за последен път подай!
и той човек е май...и може би е сбъркал...
И да виждаш безразличие навсякъде...
В другите да търсиш него... ех, мечти...
И да бягаш уплашени от чуждите слова...
С болка да се криеш в ограбената си душа...
И може би като защитница на Дявола изглеждам...
Но трябва само ти да си щастлива...
Последна прошка...спри да се измъчваш!
И може би те днес подвеждам...
Но заслужила си обич най - красива...
Кажи, как ръката си да му подам...
като зная, че отново ще са онези негови лъжи...
Макар да плача, да искам любовта му...
макар скитница отново да съм нощем,
май гордост имам...
не заслужавам да страдам още...
Не трябва отново себе си да предавам...
Последно се опитай!Туй последен шанс е!
И после винаги ше спреш горчиви сълзи да преглъщаш!
Но колко шанса давах... не един и два...
със себе си сама се подигравах...
и вярвах в хиляди лъжи...
Как сега шанс да дам... макар и до болка да го искам...
А шанса... туй незная... него май трябва да си го заслужиш...
И болки хиляди да си преглътнал...
и вътре в себе си тихо да се каеш...
А той, мила моя... няма да се промени, аз зная...
Все един ще си стой... и за загубата май ще съжалява...
макар да знае, че аз за него винаги ще имам своите мечти...