Дните отново потекоха...
еднакви, монотонни и сиви,
като разходка по горска пътека...
безцелна, спокойна, красива...
Пак се остваям на времето,
нека то моят път избере,
отпуснат ме влачи течението,
не искам да знам накъде...
Забравям борба и очакване,
забравям надежда и страх
и животът... някак приятен е
чист, невинен, без грях...
Вече мога да потъна във себе си
знам не ще се видя двуличен,
без надежди, копнеж, без мечти...
празен, наивен, различен...
мммм точно такова е моето състояние май ...
поздравления за красивия стих ...
Както вече написах :), много е хубаво, Туити [inlovee]
Браво!!!
Искаме още такива творби, така че давай, мисли следващото :p
Стих , какъвто можеш да напишеш само ти!!! Великолепен е! :) :) :)