Слепи пътища кръстосват духовете в мене оживели ,
тръни , огън .... памет .... заличават всички чувства ,
още оцелели ... Будя се и не заспивам , сън в кошмара нощен
и все за сънища бленувам.... За вятър остър, мощен ,
с косите ми да си играе ... и на теменужки тоя ден да заухае
Но черно слънце днес сияе ... Още по-силно от преди ,
когато слепи духове кръстосват пътища на болки и тъги .
И със душата си усещаш , че не може нищо да се промени ,
някак бясно искаш.... "сега" и "тук" по твоя образ да се подреди
Сънищата си играят тъй жестоките шеги , и знаеш колко
много.... вътре в тебе малкото сърце кърви ...
Обаче , чувството познато тласка те на пред и душата
тънеща във черно блато иска да върви ... По пътища
на слепите пътеки , когато черно слънце грее вън ,
по забравени навеки брегове от блянове и сън.
Болката е примирение ... съществото дири своето спасение ,
в тихи кътове и малки планини , в краските на утринни зори .
И знаеш колко малко ти остава , в тебе вътре да крещи ,
щом тъмнината надделява .... и пръскат се мечти ....
Счупени на мънички парченца , искат някой да ги залепи ....
И в кръгове от слепи пътища ти бродиш ,
в чашки от кристал.... Нямаш сили и не питаш ,
на душата кой какво е дал ... Само знаеш ,
колко силно грее вън.... черен пламък
и злокобен звън.... Как глухи стъпки
разсичат сивите мъгли.... Колко ли нелепо...
мечтите търсят някой да ги залепи
Илюзийке, прекрасно е , мила !
трогната съм :)
благодаря [shame]
Прекрасна си, моя малка искрице [heart__]
[inlovee]
Благодаря ти обич моя [inlovee]