Чуйте,нека Ви разкажа моята история и нека тя не Ви изплаши, а направи по-силни занапред! По заледена пътека вървя и правя бавно стъпка по стъпка,за да не се подхлъзна да залитна и да падна. Както и вживота внимавам така,защото паднеш ли върху ти налитат безброй луди бесове и всеки от тях те разкъсва по-малко,и всеки от тях,когато понечиш да се изправиш те стъпква и бута надолу.Вървя по пътеката и вече дори съм накрая и те се показват други освирепели,бесни,черни,неверни аз самата не можах да ги позная,уж бяха до мен през целия път.Сега съм подмамена тук накрая те искат да им дам всичко хубаво намиращо във и около мен.Не мога.Не искам.Всичко става бързо ти дори не усещаш,но после болезнено.И идват един по един,а сега си тръгват заедно обединени от глада и жаждата.Все зверове.