Ако можех да пея... Бих пяла с чувство непознато...
и от гласа си... Бих подарявала мечти..
ала не от прах или от злато...
Ако можех да танцувам... Нестинарка бих била...
и не със сърцето да пирувам... Щях да галя твоята душа...
Ако можех да те гледам....
И отрова ако бях.... Жива рана...
Свещ топяща се в зарана...
Ако можех да те милвам.... и да можех да те пия...
Ако можех аз дори...страха във вените си да убия...
Ако жадна бях... и извор непознат....
.... И нощ... И мрак... и Звук... и песен...
И въглен ... пепел... плесен...
Пламък... леден... а кървящ...
Пръст , земя, живот !
Ад... и есен... Зима и любов...
Слънце , в облака - живот...
Ако болест бих била. Да бъда чума !
И чумава да бях... зараза... гибел...
зрънце да посях... Поле.. Гора...
нивя.... жито... и омраза...
Да можех чувство аз да бъда...
.... във вятъра да се родя...
И аромат... изкуство... Картина .
В муза да се преродя....
Но... сърце съм аз.... Едно сърце...
виещо , горящо... Болезнено туптящо ...
Плачещо... дори скърбящо....
И ни отрова , нито пепел... Ни звук ни песен...
ни пролет родила се във есен... Ни чума извора отровила...
Ни зрънце във земя заровила... Ни огън...нито жар..
Ни въглен... ни сълза... Ни дума... ни ... душа !