Имах ли те...
И беше ли достатъчно?
Душата ми бе простреляна,
кървяща птица.
Защо превърза крилото й,
щом после изтръгна сърцето
в нощ, наказана с луна пълнолица?
Заблуда е, че всичко лошо
става на тъмно.
Нещастието обича светлината,
има нужда от публика
и ярки прожектори.
Игра - класика.
Точно по правилата.
Превърната в Арлекин
играя своята драма.
Ех, да беше моята Колумбина!
Ти - жена, аз - мъж.
С разменени роли -
някак си като на кино.
Но дори насън не мога
да го измисля.
Дори насън ме изоставяш.
Ще се превърна в черна дупка -
дано те погълна.
Дълбоко в мен
да се повтаряш,
повтаряш,
повтаряш.