За мъжката ти суета.
И женската ми гордост.
( опело )
Тъжни се песни извиват.... от кървави устни
и жалби въздуха обливат ..... Капките дъжд
колко са вкусни.... Сякаш амброзия - дарена ....
в пресушена ръка споделена....
Пеят косачи - в разораното мое сърце
И службата протича - тъга обзела е всяко лице.
Дали наистина скърбят ? Че за какво ?
Днеска погребах нещо от мене...
за мен е това опело....
А убиецът ? Той на свобода отново броди ...
и твоят дом дори тая нощ май иска да споходи...
Внимавай ! Пази се дете... призракът носи сърце !
Най-опасно това е... Не е бездушна мъгла..
Въздухът цепи... той е съдба....
И най-трагичното е в нощта... че аз създадох
тази злина...
От малко гордост, от малко тъга....
призракът на мъжката ти суета...
А уж го опях... и уж го погребах...
С черна забрадка , дори фередже....
Колко съм смешна.... Колко идеална....
черното не ми отива - така съм банална...
И понеже зная... как ще дойдеш тая нощ в съня ми
макар погребан и опят...
И как ще крадеш , обич , думи... ще се срути моят ад...
В червено ще се облека... Стига контрасти в живота...
Кръвта ми отива - в червена роба съм родена...
И света дори да загива... на мене просто кръвта ми отива...
[reeeev] [reeeev] [inloveee]
[inloveee]
[crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying]
Много е красиво , илюзийке ама тия точки много ме объркват , като го чета
Миличка, невероятно е! Нямам думи! Много ме натъжи! Страшно красиво е! Браво!!!
Много ви благодаря. Трогната съм [inlovee]