Ти плачеш, сърце, натежало от болка,
ти плачеш и кървави сълзи редиш,
сълзи на страдалец с рана дълбока,
а в раната адски огън гори.
На спомена огъня в тебе бушува
и страдаш, но помниш, макар да боли –
обсебваща болка, а ти се страхуваш!
Защо я пазиш? Тя ти тажи!
Отвори се, сърце, и навън я пусни,
всичко минало нека си тръгне!
Знай, че той е причина за твоите беди.
Забрави го! Той не ще се завърне.
Стига сълзи! Нека почнем на чисто,
заключи този спомен и гледай напред!
Знам, че някой някога, вместо само да иска,
своята обич на теб ще даде!
Хубав стих! Като катарзис е... :)
:) Присъединявам се към Angel Soul
И това е още едно доста добро твое творение, особено ми харесват последните редове
[flowers] [plqs plqs]