Но въжето за надеждата не бе си мисля толкоз здраво,
щом си тръгна тя в мрака пуст.
Ръцете ми продраха да те връщат,
сега те просто си кървят.
Белезите зная,ще останат,
ще напомнят ми за всичко с теб,
но най ще помня таз игубена надежда,
когато ти отпусна здравото въже!...
Вдъхнови ме едно стихче от форума,но не ссъм го записала,така че ако може автора да даде линкче [shame]