Банално е,
но в пламъка на свещи
пак за теб си мисля.
Не виждайки,
а ужким пламък гледам(!)
съзнанието ми
отново теб преследва.
На работа ли си?
Или пък може би вечеряш...
С приятели си пийваш бира...
или просто си разпускаш.
...така във пламъка
на тази свещ до мене
изгарям страстите -
от тебе породени.
Живея на върха
на този пламък.
Изгарям
заедно с фитила...
В пламъка, в свещта,
ще видиш как те наблюдавам.
Съвсем не си сама в нощта,
в мислите си пак любов ти давам.
Където и да съм сега,
където и да съм се запилял,
до теб е моята душа,
щом сърцето съм ти дал.
И свързва ви любов прекрасна
банална... Не просто
чиста искрена любов.
Запазете я такава,
да гори за цял живот.
Дали във пламъчето на свещта
ще я откриете,
или в пламъците на голям
неочакван пожар,
ще знаете,че туй е Тя
изгорила сърцето,
оставила сладката болка
от оназ, чиста искрена,
споделена любов.