Твоето форумче

Наговори ми хиляди грозни слова,
но нека сърцето ти да крещи-обичам.
Удари ме, ако искаш,
наречи ме с най-долни имена.
Прави любов с мен грубо и нетипично.
После сълзите ми с ръкава си избърши.
Гледай ме с надменна циничност.
А вътре в тебе нека силно боли
и се повтарят наши срещи
с тъпа цикличност.
Отблъсни ръката ми,
когато я протегна към теб,
завърти ме и в нощта прати ме да прося
чужда нежност-от Луната и бледите звезди,
да се превивам под тази тежест,
която не мога да нося.
И когато вече без сили се срутя,
тогава в леглото си положи ме с ласка.
Направи ми чай от някаква дива трева.
За първи път свали тази объркваща ме маска.
И нека утрото в косите ни да се вплете,
когато на ръката ти се събудя.
Трябва ли първо нещо в нас да умре,
за да повярваме, че ни се е случило чудо?