Малко ме боли в окото,
сигурно прашинка ми е влязла...
Но не капе влага... е, какво ли...
Всъщност зеницата разрязва...
дали ресница, паднала от вятър...
обрулил я е твоят поглед плах...
вероятно, че липсват и' крилата...
щом попаднала е в ролята на прах...
или пък е отблясък от онези
лъскави, безмозъчни неща...
дето ме в очите не поглеждат...
а искрите им се люпят и дъждът...
отмива ги... по-скоро ги размазва...
мазилата се топят и грозоти...
надничат ми тогава към очите...
да си вземат пак фалшивите искри...
А може би е нож от някой филм...
онзи ден последно коментирах...
колко странно ми се струва, че във дим
изчезват всички лоши героини...
може би, да, може би така...
многото постъпки се събират...
в шишенце от прозрачен порцелан...
и там със тапа цели се закриват...
а ножът, който е пролял кръвта...
остава на пода, лежейки...
чудя се как съм запечатала сама...
в ретината своя острието...
Малко ме боли в окото някак...
сигурно е песъчинка от брега...
където чужди чувства се размятат...
и попиват ми през погледа в ума...
дали пък не... как ли го допуснах...
ранена ли съм с някой грозен мор...
цял живот танцувам със изкуствата...
и ни веднъж не съм се спъвала в петно...
Но, знам, че нещо ми боде в окото...
лекарят едва ли ще го спре...
равносметката е лекарството, каквото...
трябва да изпия най-напред...
Красиви думи.Поздравче!