Ранена...може би и лекичко нехайна...
Красива,силна...и една..
С устни по-червени и от розата омайна,
с коса по-черна и от расото на сатана..
С очи намразени от себе си поглежда,
те носят цвят на нощ,на самота.
Короната от злато носи гордо и богато
понеже на света е само тя-една!
Кожата й по-бяла е от призрак,от брашно,
студенина излъчва даже и нелепа.
Ранените гърди кървят полека,
а студената й плът се сгрява сякаш от сърцето.
Ранена,силна и единна,
кат илюзия довяла се в нощта,
стой тя горда и непобедима
от себе си,загубила и свойте крила...
Вдъхновена от аватарчето на ilusia((http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?action=dlattach;attach=34351;type=avatar))
П.П Надявам се не възразяваш,ilusia,попитах те в друга тема,но не можех да дочакам отговор,понеже ме беше страх да не се загуби вдъхновението [lol] :p
[plqs plqs] [cvetee]
:)
Уоу... Как ще се сърдя бе миличка.... Дори съм трогната.... зная , че е само картинка... но все пак... съм аз :))))
Много хубаво.. [heart__] [bravisimo]
(http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?action=dlattach;attach=34351;type=avatar)
Лека , бездиханна...
късам от устните огнена плът....
жадна... онемяла.... кръв лоча за сетен път.
Презрителна и бледна - пустинна красота.
Колко ли нелепа... за смърт е тази мечта.
В було от отрова се обличам.
Дъх гробовен в самота...
Нещо пречи ми.... мога ли да обичам...
Или суета... облечена във суета...
Жадна за отровата... жадна за света....
в себе си нося злокобата - онази , мръсната жена .
Като птиче в златна клетка , с плюш постелена стена...
Метална плетка . Жена обречена на самота.
Паяжина лека. В бяло погребана сълза.
Дошла някога в минало от рая,
на земята паднала случайно за завет,
стояла малка в някогашна топла стая
обичала,раздавала до днес...
Ръце корави днес тя има,
вместо клони от изсъхнало дърво,
очи от бездна синио-сива,
вместо мрак студен в зимна нощ.
Устни алени,червени,
вместо роза или карамфил.
Гърди безбожно надарени,
вместо душа,има камък и бодил.
Благодаря ви на всички,мн ме трогнахте
ilusia мн в красиво твоето стихче