Неказани истини
С лъжите наказани
Поети сме истински
Но недоизказани.
Сълзите са капчици
Очите ни - Облаци
По бузите дупчици
и все сме тормозени.
Хвърлихме съдби
в яма с несбъднати мечти
И нощем се будим
Да видим ямата как блести.
Затрихме звездите
Луната със думи изтрихме
Изгниха дъските
който със рими редихме.
Неказани истини
С лъжи сме наказани
Не бяхме ли истински
макар недоизказани..
[bravisimo] [cvetee]
Красиво стихче ,Ламарин! :) :) :)