Добро утро, паяче.
Ти, което спиш в сребърните капчици на росата, вплетена в нишките на твоята нежна паяжинка.
Какво сънуваш, миличко? Толкова крехко и мъничко, толкова невинно, с карамелен цвят, напомнящ ми за снощният десерт, който ми поднесе мама.
Сънуват ли паячетата?
Леко и нежно подръпва крайчето на паяжинката ти недоспалият вятър, сякаш се закача, а може би иска да ти каже, че е време да ставаш.
Да поздравиш зората и да се усмихнеш на слънцето.
Почесваш нослето си с тънкото си краче...
Какви ги говоря, нима паячетата имат нослета - ха-ха-ха...
Хм, защо ли пък да нямат...?
Да, почесваш нослето си и се люлееш на зелената пързалка - остра тревичка, наклонена надолу под тежестта на капките сутрешна роса.
Добро утро, паяче!
И прекрасен, слънчев ден.
много красиво разказче [inlovee] ... но да беше с български букви .... :p
благодаря ти :)
най-после си реших проблема с кирилизатора [twist] и вече няма да ви тормозя с написани на латиница творби.
Радвам се, че си го прочела въпреки това [inlovee]