Силно тропане по вратата накара Явор да излезе насила от унеса , на който се бе отдал. С чаша вино в едната ръка , хубава и скъпа пура в другата, той бе обърнал гръб на камината и огънят леко го галеше по премръзналия гръб. Краката му блажено се простираха върху масата, обути в черни и твърди кожени ботуши , а той - отдал се на мисли и спомени , на планове ... не обичаше да мечтае , но обичаше да подрежда нещата така, както смяташе , че за него е най-добре .
Чукането ставаше все по-настоятелно , ако не беше толкова уплашено и отчаяно Явор би си помислил , че е дори досадно. Стана лениво , с походка на пантера, спотаяваща се и дебнеща своята жертва . Отвори бавно вратата и очите му се разшириха от почуда . На прага стоеше момиче - младо , безумно красиво... но тази нощ имаше нещо зловещо и дори плашещо в нея. Гледаше го с поглед, изпълнен с огън и страст - дивота , неопитомен пожар се разгаряше в очите й ... Изведнъж тя се срина в краката му...Прегърна черните , ботуши и заплака... молеща в истерия , безумна , крещяща " обичай ме , вземи ме , моля те , моля те - обичай ме , моля те.... моля те... моля те... " гласът и ставаше все по-тих и по-тих ... накрая остана само истеричен и глух шепот. Явор я вдигна и я внесе на ръце в дома си. Остави я на люлеещия се стол до камината и след малко уморена от толкова плач , крясъци и стонове тя се унесе . А мъжът я гледаше все така изумено , дори уплашено . Отиде до нея и я погали по косата. Говреше нежно , тихо и спокойно , говореше й ласкаво , любовно - докосваше едва лицето й - проследяващ с пръст нежните черти. После я целуна по челото... и се отдалечи Това беше края... помисли си той " Утре сутрин ще ме мрази " Добре я познаваше . За първи път я виждаше в това състояние, но знаеше колко горда , непреклонна и властна е тази жена. Тази нощ нещо я беше пречупило и тя никога нямаше да му прости , че той я бе видял в това й състояние. Никога нямаше да преглътне гордостта си и да признае случилото се. Събираха се и се разделяха, както нощта и деня...Идваха и си отиваха в живота на другия ... за малко... изгубваха се за седмици , месеци.. но винаги се връщаха. Бурни , страстни , жестоки и красиви... Надменни , иронични... двама измамника намерили утеха един в друг и в ласките на нощта.
Слънцето се промъкваше ласкаво в колибата на мъжа - той опрял лице в масата спеше дълбоко. Жената се събуди , огледа се.... " Боже... Какво съм направила по дяволите " Е, вече бе тука и щеше да измисли най-добрия начин да излезе от ситуацията . Погледна спящия мъж , стана и се запъти към калаената печка с кюнци в дъното на стаичката - огънят в камината вече бе изтлял . Беше станало малко хладно - взе одеялото от стола си и го хвърли върху раменете на мъжа . Опипа около печката и веднага намери онова което търсеше - малка кожена кесийка с жълтици. Пъхна я в деколтето си , взе един лист и въгленче от камината и надраска нещо на листа. После безшумна като котка се изнесе от колибата .
Леле, Съни, написала си нещо страхотно [inlovee]!
Браво! [heart__]
Прочетох го с изключителен интерес.
Хайде сега, давай продължението! :) :p
[shame] Благодаря ти мами [inlovee]
На Път.
Явор се събуди - усети тежкото одеяло на раменете си и се усмихна скришом. Огледа стаичката - бе пуста. Стана и видя на масичката листчето с надрасканите неща. Скочи и се запъти към кюнците. " Малка вещица" засмя се той но не без известен яд , отново го бе оставила без нищо. Това момиче можеше да му забие ножа в сърцето докато го целува нежно и го гледа право в очите. Никога не знаеше какво да очаква от нея. Как не се беше сетил още снощи.... просто отново са я надушили и е търсила местенце където да се скрие лисицата . Стъпка пепелта в огнището , събра на бързо малкото дрехи и няколко от вещите , който имаха по-скоро сантиментална стойност отколкото материална , грабна листчето , наметна черният си плащ и излезе .Погледна листа който тя му бе оставила " Синай " , значи там отиваше.... Хитрушата беше намислила нещо но какво ли ?!
Привечер стигна до един Хан " Миризливата Мечка" , "що за име " помисли си Явор. Огледа конете от вън , цялата страноприемница изглеждаше доста добре поддържана , чиста и бе явно, че тук не отсяда кой да е. Макара тя да имаше преднина едва от едва няколко часа , мъжът не се съмняваше , че е вече далече. Движеше се безшумно и пъргаво като котка , предполагаше обаче , че е отсядала тука - знаеше , че момичето на обича селските вертепи и пиянските кръчми.
Влезе , огледа се и си поръча халба топла бира. Седна на една странична маса и наблюдава дълго време потопа от хора , който влизаше и излизаше . Няколко пъти чу "Синай" явно там се готвеше нещо...Попита собственика за стая и го покани да поговорят на по халба. Разбираше искаше да го разпита за Нея , но тоя човек изглеждаше толкова морален и принципен , че едва ли ако не го почерпеше малко щеше да издаде гостите си...
" Какво те води по тия пътища странико ?"
" Тръгнал съм по работа "
" Всички по работа отиват... ама моята не е да разпитвам - ей на вчера от тука мина едно момиче - красиво ти казвам с един светещ поглед - дяволче изглеждаше тя " Явор наостри уши " Та и тя по работа - в Синай. Брех по мое време момите седяха и въртяха дом , деца и мъж... а не се скиториха по пътищата . Айде със здраве - лека нощ" Кръчмарят се бе разбъбрил след няколкото халби бира .
" Как изглеждаше жената "
" Не много висока , мъничка такава , със светещи и будни - жадни очи , прибрана коса зад перелина - не я огледах много добре - ама ти защо питаш ? Да не си намислил нещо лошо на госпожицата ?"
" Ами ... бах... не разбира се - племенницата ми тръгна няколко дни преди мен към Синай , мен ме задържа малко работа... та си викам да не е минала от тука "
"Тъй , тъй - племенница а ? "
И си замина клатейки глава. Явор го чу още няколко пъти да си мърмори под носа " племенница да да , знам ги аз "
Качи се в стаята си доволен , поспа няколко часа и ще преди да е съмнало потегли отново на път.
много е хубаво Илюзия .. Браво :) [inlovee] [heart__]
Чакам продължението :p