Всяка минута е една забита игла в моето сърце ... всяка минута ... неописуема болка - кръв да имаше океан щеше да стане ... всяка минута на филмова лента всичко минава ... и радост и сълзи ... всичко почти ... страх ... мама му ... този страх - и от кого ли ... от онази нещастница - самотата. Как ме само дебне тя, как потрива мръсни, окаляни ръце и иска да ме завлече отново - там от където избягах ... там в нищото ... сред многото ... Ще и позволиш ли? Спаси ме ... моля ...
... а колко бавно времето тече, бавно ме убива ... сърцето не спира, все по зачестено тупти ... ще се пръсне, но все пак в издръжливо, усилено и с градиращо учестяване то тупти - изпълнено с надежда и любов ... очите как жално поглеждат на там, от където ушите очакват да чуят звън - но тишината е убийствена - тишината на страха ... боли ме всяка изминала минута ... ръцете злобно се кършат една в друга, а душата ми се моли ... и как боли ... боли от този страх ... побърквам се ... звънни ... къде ли си сега ... мислите ме болезнено раздират като нажежени ножове ... но леко притъпени ... и поглеждам пак часа ... и пак, и пак .... къде си? - питам аз, пита душата, пита сърцето ...
До теб е .Има ли любов,няма значение че физически я няма.До теб е!
[flowers] [hugs and kisses]
Не питай, Иво, не питай! [confused]
Тя е в теб, дълбоко там вътре...
Нима може да е по-близо?!
След като е във всяка твоя клетка.
Е, да, от такова присъствие боли.
Но нали казват, че щом ни боли, значи сме живи.
Отдай се на този живот в теб :)
хубаво е
Любовта е навсякъде, само трябва да я откриеш :) хубаво е :)
много е хубаво.
Но и много тъжно [confused]
Quote from: Don_NUTSO on February 20, 2007, 20:28:24 PM
Всяка минута е една забита игла в моето сърце ... всяка минута ... неописуема болка - кръв да имаше океан щеше да стане ... всяка минута на филмова лента всичко минава ... и радост и сълзи ... всичко почти ... страх ... мама му ... този страх - и от кого ли ... от онази нещастница - самотата. Как ме само дебне тя, как потрива мръсни, окаляни ръце и иска да ме завлече отново - там от където избягах ... там в нищото ... сред многото ... Ще и позволиш ли? Спаси ме ... моля ...
... а колко бавно времето тече, бавно ме убива ... сърцето не спира, все по зачестено тупти ... ще се пръсне, но все пак в издръжливо, усилено и с градиращо учестяване то тупти - изпълнено с надежда и любов ... очите как жално поглеждат на там, от където ушите очакват да чуят звън - но тишината е убийствена - тишината на страха ... боли ме всяка изминала минута ... ръцете злобно се кършат една в друга, а душата ми се моли ... и как боли ... боли от този страх ... побърквам се ... звънни ... къде ли си сега ... мислите ме болезнено раздират като нажежени ножове ... но леко притъпени ... и поглеждам пак часа ... и пак, и пак .... къде си? - питам аз, пита душата, пита сърцето ...
Страх те е, зная... и мен понякога ме е страх...
Страх ли е очите да парят, когато те няма...
Страх ли е да замлъква всяка струна в мен, разкъсана от самотата без твоите устни...
Страх ли е... да замръзва всяка капка кръв във вените ми, когато нощем без тебе заспивам...
Страх ли е... или обич... чакана дълго... или неусетно получена...
Търсил ли си ме... или аз те намерих... а може би сме се познавали отпреди...
Ти в мене живял си незабележимо и тихо... а аз чак сега те открих...
Страх ли те е... и мен понякога ме е страх...
Но едва ли мога някога да те загубя...
Част от мен си- огнена и вечна...
Част от обич- с неповторимостта си от реалността- далечна...
Но теб май още те е страх, любов...
Не се страхувай... ще съм вечно жива в теб...
В дъха ти ще се раждам... ще умирам върху устните ти меки...
После като феникс от любов в сърцето ти ще се прераждам...
Във вените ти ще пулсирам... в мислите отнети...
Страх ли те е още... мен не ме е страх...
С теб съм... вземи ме... любов да правят душите ни няма да е грях...
... страх ли ме е? - малко да ... обичам ли - обичам, много безкрайно, безумно, лудо, по истински от всякога ... за обич такава цял живот съм мечтал ... и до сега съм я чакал, но все пак те дочаках, не съм те търсил - чаках те, чаках целия в рани, разкъсан отвсякъде и агонизиращ от болки, чаках те да ме откриеш, и ти ме откри ... след толкова болка, след толкова омраза, ти дойде ... и с радост и щастие ме дари ...
... обичам ... как искам да крещя, как искам да викам, да пищя, да се дера ... та да чуе целия свят, че обичам ... че теб обичам ... искам да кажа много, искам да ти кажа много, точно на теб ... но толкова много искам, че май нищо не казвам, бездумен мълча и те гледам в очите прекрасни, с очи ти го казвам, с ръце те погалвам и се разтапям от нежност ... и сега искам ... искам да крещя ... нежно на света да изкрещя ... обичам ...
Обичайте се, деца :) и вечна да е любовта ви. Амин
Quote from: Don_NUTSO on February 26, 2007, 23:14:14 PM
... страх ли ме е? - малко да ... обичам ли - обичам, много безкрайно, безумно, лудо, по истински от всякога ... за обич такава цял живот съм мечтал ... и до сега съм я чакал, но все пак те дочаках, не съм те търсил - чаках те, чаках целия в рани, разкъсан отвсякъде и агонизиращ от болки, чаках те да ме откриеш, и ти ме откри ... след толкова болка, след толкова омраза, ти дойде ... и с радост и щастие ме дари ...
... обичам ... как искам да крещя, как искам да викам, да пищя, да се дера ... та да чуе целия свят, че обичам ... че теб обичам ... искам да кажа много, искам да ти кажа много, точно на теб ... но толкова много искам, че май нищо не казвам, бездумен мълча и те гледам в очите прекрасни, с очи ти го казвам, с ръце те погалвам и се разтапям от нежност ... и сега искам ... искам да крещя ... нежно на света да изкрещя ... обичам ...
Има ли нужда да крещим... Недей, просто с мълчаливи очи мен само гледай...
И впила поглед в очите ти топли, пълни с надежда, аз виждам себе си... открита и нежна...
Не говори... нищо не казвай... думите за пред хората запази...
Нека те погледам... с устни моите устни опазвай... да не се израняват от болка сами...
Ръцете ми дръж в своите топли ръце... открий ме във вдяко пулсиране на свойто сърце...
И до болка в тялото ми пожари да палиш... не говори, мълчи... с всяка целувка искам да париш...
Нека немеят устните ми... скрити в целувка между твоите устни...
Нека тръпне кожата ми под допира на твоите ръце...
Нека до забрава се усмихвам, когато виждам само твойто лице...
Още ли искаш да викаш... Викай тогава... Нека целият свят за нас разбере...
Да знаят, че няма обич такава... Викай, крещи, с до пръсване пияно от ласки и нежност сърце...
Quote from: vanilla_g on February 26, 2007, 23:53:21 PM
Има ли нужда да крещим... Недей, просто с мълчаливи очи мен само гледай...
И впила поглед в очите ти топли, пълни с надежда, аз виждам себе си... открита и нежна...
Не говори... нищо не казвай... думите за пред хората запази...
Нека те погледам... с устни моите устни опазвай... да не се израняват от болка сами...
Ръцете ми дръж в своите топли ръце... открий ме във вдяко пулсиране на свойто сърце...
И до болка в тялото ми пожари да палиш... не говори, мълчи... с всяка целувка искам да париш...
Нека немеят устните ми... скрити в целувка между твоите устни...
Нека тръпне кожата ми под допира на твоите ръце...
Нека до забрава се усмихвам, когато виждам само твойто лице...
Още ли искаш да викаш... Викай тогава... Нека целият свят за нас разбере...
Да знаят, че няма обич такава... Викай, крещи, с до пръсване пияно от ласки и нежност сърце...
(http://stih4e.com/ga/data/media/3/nutsogiga.jpg)
Благодаря ти за щастието, за моментите, за усмивките, за ласките, за безвремието, което ми даде, мила, благодаря ... за кратко изживях живота си, за който могат само да ми завиждат ... но свърши всичко ... и боли ...
... но приказката ни свърши, сълзите само останаха да се леят неуморно и безспирно ....
... и все пак ти сложи края на приказката ... и да викам и да крещя ... няма смисъл, само болка ще ти нося ...
... и все пак нашата приказка изпълнена с надежда свърши ...
вземете си стая! [pleZz] [smeeh] [smeeh] [smeeh] [smeeh] [smeeh]
Quote from: ToHuTy on March 04, 2007, 10:48:53 AM
вземете си стая! [pleZz] [smeeh] [smeeh] [smeeh] [smeeh] [smeeh]
ни в клин ни в ръкав, ама дай да си свършим работата на метеното ...
имаше една песен, в която се пееше "Господи, колко си ..." "умна" ...
хаххаа ми като е имало .. поздравявам те с тази песен тогава :)
човек,който не разбира от майтап .. не е човек .. ще ти кажа аз :)
Quote from: ToHuTy on March 04, 2007, 11:16:06 AM
хаххаа ми като е имало .. поздравявам те с тази песен тогава :)
човек,който не разбира от майтап .. не е човек .. ще ти кажа аз :)
Доста неподходящо време, място и контекст за майтап [confused]
Няма нищо- на теб ти е простено, убедихме се вече, че си малко несъобразителна.
чисто човешко е [lol]
Тони-млъкни.