Затвори ми всички врати.
Диви са моите, непокорни нощи,
с буйни гриви на нощни кобили - сестри,
плющящи в лицето на бледи звезди.
Стъпкват времето. Защо да те чакам още?
Всяка дума е стълб от сол, който горчи.
Сталактитите в пещерите на мрака капят.
Рушат се от писъците на прилепи без очи.
Звук след звук падащ в бездна от мъртви дни.
От дългото взиране в Нищото клепачи склапям.
Затвори ми всички врати.
(http://www.nmessences.com/healing_images/rose_memory_lane_b1.jpg)
[heart__] [heart__] [heart__]
Диви рози, Еамон,
със хищни пръстчета бодливи... :)
Дали са стражите на нечия жестокост?
Пълзят по корозиращи врати метални,
затварят пътя към забравен нечий свят,
от който спомените тежко капят.
И като дим от мокър, гаснещ огън
извиват се и към небе бездънно
протягат своя глас.
Пътеките обрасли са в треви.
По тях отдавна никой не минава.
Диви рози - карминените капки кръв
на пръснато от болка, страдало сърце,
което никой вече и не помни...
Дива нежност.
Затворени врати.
Копнеж.
Небе.
Ухаят на забрава диви рози.
А тръните забиват се във моето сърце.
[cvetee]