Ти мислеше, че спя...
Но аз почувствах как бавно се
отдели от мен, а после
чух да скърца входната врата
и стъпките ти долових -
ти бързаше да тръгнеш...
Навярно тя те чакаше
там някъде в нощта.
Ти мислеше, че спя,
но аз усетих как на сутринта
отново до мен дойде...
Върна се и ме прегърна.
Но в обятията ти топли
мирисът на нейния парфюм
сякаш ме задуши...
Но ти мислеше, че спя!
А сега с куфар в ръка
се скитам аз из улиците
и по кой път да поема не знам.
И ме боли...И страдам...
Но трябваше да си отида
докато си мислех, че спиш,
а навярно си усетил, че си заминавам
и облекчен си се престорил на заспал!
[/b]