- Ти помниш ли?!... когато те създадох?... - попита момичето замислено.
- Не помня! - Отвърна тихо споменът.
- А помниш ли... когато преповтарях раждането ти с надеждата, че... просто с надежда... за нещо... или пък... знам ли... носталгия?!
- Не помня! - повтори се пак споменът.
- А помниш ли - усмихна се момичето - когато те повиквах нощем... бе топличко в дебелите завивки и място правех ти, за да ме стоплиш още?!...
- Не помня... - едва отрони споменът.
- А помниш ли... ох, май ще се повторя... но искам да си спомняш като мене... та сещаш ли се колко с теб съм горда... в моя свят, щом бегло там погледна...
- И това не помня - вече с досада - защо ме разпитваш?! Мълчи си! Нали радост и болка ти нося... вземи ги отново, помисли си... и почувствай, както ти си можеш... а след това върни ме в Интимното! Аз просто съм спомен, не мога да помня всяко едно тукашно идване...
- Какво ти е?! Защо си равнодушен?! Мой спомен си и от тебе имам нужда! Искаш или не - те пазя, можеш или не - ще те потърся... Да те питам как живееш в мене... интересно е, а сякаш ти е скучно... ободри се, любим си ми... преглеждам те всеки път с онази възбуда... с която те създадох - ти не помниш, а аз не мога да забравя... Защо не ме разпитваш, болно ми е, аз искам пак да ти разкажа...
- Какво да ми разкажеш? Та ти четеш ме! Нима това трябва да ми носи трепет?! Я, си помисли дали е лесно... да бъдеш книга и по тебе... да прокарват бързо пръст всеки път, когато пожелаят да намерят новост в старото?! И малко по малко да променят думите ти, а ти да искаш да помълчиш... да разбъркват редовете ти и заедно с това да изискват все същият да си стоиш! Не! Не е трепет! Мъчно е! Казваш, пазиш ме?! О, как ме пазиш! Страницата все отворена оставяш... и тя жълтее, изражда се... затова и не помня - забравям... толкова пъти повтарям се, че клишетата от мен са по-свежи! Знаеш ли, хубаво е да те помнят... но не и да се ровят в тебе! Да те преобръщат, оглеждат, разтварят, затварят... Да те викат, подвеждат... а отзовеш ли се - да те изстискват и изоставят... до другия път, щом те викнат... и пожелаят до тях да полегнеш. Питаш защо равнодушно се сърдя... като съм ти тъй потребен... А отговора сама го знаеш... Интимното се пази тайно... а всяка тайна трябва да почива... трябва да бъде забравяна и след време отново откривана... за да остане си вечно дълбока... всяка тайна с тайна е скривана... но не бива гласно всичко да помни...
Затова замълчи си, момиче, почувствай! Порадвай се пак и после изпрати ме... до Интимния си свят, но този път затвори поне за миг-два старата книга! И аз обещавам ти, че щом я разлистиш отново... По-свежа и истинска памет ще има старият спомен!
Много хубаво..някак си..не знам дали заради музиката,която слушах или нещо друго,но ми стана много,ама много хубаво докато го четях..! Една усмивка плъзна по лицето ми.. за която ти си виновна! Благодаря ти .. ! [heart__] [heart__]
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Добрия стар спомен...ауу като се сетя...и на мени топличко ми стана [inlovee]
Готинкооо :) свежо става след 2-3 мига,
или 7-8 години [inlovee]
чета го отново след толкова време и пак ми се вижда толкова познато..Благодаря [heart__]
{dulgokoska} ,толкова е истинско...
Спомените са най-скъпото,което пазя :) Тъй ценни са.
Много красиво...
Явно само аз съм го разбрал по друг начин. Така: хубаво е да имаме спомени, прекрасно е. Но не и да се ровим само в тях. Не и да живеем в тях.
Браво!
[kisss]
хих сега грея [lol] благодаря!
страхотно е
Спомените са хубаво нещо... [heart__]
Невероятно е Нели и идеята ти е супер [inlovee] [inlovee] [inlovee]
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Напомни ми толкова много за мен.. Но моя спомен е ням... Толкова боли от него, че дори звук няма.. Само картина.. Една и съща - всяка нощ...
Страхотно е, Нали. Накара ме да се замисля [heart__]
И мен ме накара да се замисля, ама то е, щото ти си сложна, а аз съм по-елементарен и се затруднявам [lol]
А иначе много готино си го написала и е доста вярно, че колкото повече си го припомняме, толкова повече си го изменяме, както ни отърва :]
[usmivkaa] [namigG] [namigG]Да,даа
Добре си го написала за пустия му стар-нов спомен...
СПОМЕНА ЗА ТЕБЕ НИКОГА НЕ ЩА УГАСНЕЕЕ...
Има тещо много вярно в това.И тъжно...
Браво.
Малко ми е времетто.А бих поразсъждавал с теб на тази тема.
НАЛИ ЗА НЯКОИ...ЖИВОТЪТ ОТ ЕДИН МОМЕНТ НАТАТЪК СИ ОСТАВА СПОМЕН...
Само и просто спомен...
Лек ден:неземен
[plqsssss] [plqsssss]