Как виеш ветре в прашните стъкла!
Напомняш ми за призрачни химери,
в които се изгубва сляпа нежността
и няма начин пак да я намеря.
От твоя вой се чупи нещо в мен
с такава сила, че се стряскам бледа
и плъзва гадък хлад, до вчера заклеймен,
и пак държи в мен болката победа.
Да бях вълчица в тъмната гора,
там с тебе да повием към Луната!
Дали вълчицата го прави от тъга
или е просто тръпка на душата?
А може би ти сам си наранен
и с вопъл търсиш излаз от страха си,
че в самотата си затворен. Тежък ден
във блато пада като камък... и отнася
на дъното най-нежните цветя,
дарени ти от времето последно,
изтекло като мокър пясък през съня
и недочакало с любов да го погледнеш.
:)Мисля си дали не му е студено.
Ако трябва ще направим глутница. [inlovee]
:) Вероятно му е студено.
Остава и ние да оформим една глутница. [heart__]
Да, ама като няма сняг, не е толкова красиво. И козината ни ще е сива , а не бяла и искряща. [confused]
[lol]