Стена от лед, изгаряща копнежа
и мъртви птици в утро без очи.
Мълчанието ти ми шепне думи нежни,
които никога не ще ми кажеш ти.
И тази болка клада ще запали
в която моето сърце ще изгори,
като магьосница, която не погали,
а заклейми я. Тя в душата ти кърви.
Поне и позволи там да покълне
от семето на мъртвия и прах
красиво цвете-мъничко и жално.
Нима от цвете вече те е страх?
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/e/e1/Cornelia_fleur.jpg/250px-Cornelia_fleur.jpg)
Нямам думи! Невероятно е :bemine: [plqs plqs]
(http://www.gify.nou.cz/kv_ruze2_soubory/111.gif) [heart__]
Браво... ! (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/Heart%20fill%20with%20love.gif) (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/Heart%20fill%20with%20love.gif) (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/Heart%20fill%20with%20love.gif)
:) Благодаря ти (http://www.gify.nou.cz/kv_ruze2_soubory/94.gif) [heart__]
Че кой от допира на нежния цвят се страхува ...
то само глупак ще да е това ...
нека семето тихичко си покълва ...
прахта да измием с капчица ...
потънала в скръб сълза ...
[inloveee]
Когато те докосна,
няма да те боли,обещавам.
И сълзите нека
като пролетен капчук изтекат
в онази река,
която всички наричат Забрава.
Подари ми едно парченце
от съкровения си, мъжки свят.
То ще бъде талисмана ми
против гордост и себичност,
с които толкова често
те наранявам.
Не признавам, но е така.
И нека Утре-то ни
бъде нещо различно.
Нещо като лятна поляна,
пълна с полски цветя.
:) [heart__]
(http://i.yoosms.com/i/uploaded/wall/1164122612150.jpg)
Дарявам ти мъничка частица ...
- но и светът ми не е изобщо голям ...
гордостта за времето днешно
- е толкова привична ...
като за монаха посещението
- в озарения от свещи храм...
Казват , че любовта човека променя ...
- но в насоки не споменават какви ...
Искаш денят ни по друг вече да бъде ...
- нека още тази нощ
слънцето за нас заблести ...
И поляната китна ...
- постеля наша да стане ...
ароматът цветен ...
- в светът ни общ веч ще лъхти ...
Небето нежно ...
- облаците си над нас да стеле ...
дъждът ще гали телата ...
- с отронени от жарка страст сълзи ... * * *
Че не се рисува с въглени от клада ...
само огънят може белег да ти подари ...
След него наистина единствено пепел остава ...
но любовта сякаш никога докрай не може да изгори ...