Къде греша?
Защо все съм отритната,
неразбрана и сама?
Защо ли сърцето ми
никой не иска да стопли,
до душата ми да се докосне?
А така имам нужда
от нежна ласка...
И вървя по пътеките
на живота...сама!
И погледи злобни
като ножове се забиват
в тялото ми крехко...
Змий с отровата си
опитват душата ми
да покварят...
И се боря...сама!
Съпротивлявам се
сякаш вече век...
Докога?До кога сама
ще скитам и ще страдам?
А ще издържа ли
да се правя на силна,
непобедима...?
Ще ми каже ли някой
до кога все ще съм неразбрана,
отблъсната, сама?
Поне отговорете...
Къде греша?
Може би не само ти се чувстваш така , има още милиони хора които се чувстват неразбрани :) Стихчето е много хубаво имаш поздрави от мен [I love you] [I love you] [I love you] [cvetee]
Благодаря ти, мила! [wish all my love] :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: