Ти, който
пресушаваш свещените извори
и затваряш вратата към небето,
проклинат те устните
на отминатите ми дни,
превръща ти се
във камък сърцето.
Ще го търкулне времето
по наклонения, остър склон
на най-безумната,
вчерашна илюзия,
заснежена и хладна,
в ръцете на ветрове,
без покой и заслон,
бавно рушаща се
от каменна, горда ерозия.
Диша накъсано
с пробитите си
от грозни думи дробове
слънцето
на утрешното ми Вчера.
Ако трябва със теб да се слея,
по-добре
да се превърна
в потопена от страшна буря
галера.
Искам на дъното на твоя океан
от омраза и жлъч
дървения ми скелет да ридае,
когато бели акули
се заплитат сред въжетата.
Какво е слънчев лъч
дъното на океана не знае.
И се вливат в него
уморени реки,
носещи тайните на върховете.
Ти, който
угаси светлината
на моите дни,
откъсни и душата ми -
цъфтящо веднъж на сто години
нежно цвете.
Невероятно е. [bravisimo] [flowers]
Ох, слънце някой път просто не знам как да ти кажа колко са красиви стиховете ти [wish all my love] [inloveee]
[bravisimo] [evala] [evala] [evala] [bravisimo]
:) :) [burning heart] приказка..
Ти, коята пишеш толкова прекрасни стихове, заслужаваш моите искрини поздравления!!!!!!! :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]
Всички вие сте прекрасни и аз много държа на всичко, което пишете под моите стихове. [heart__]
Всяка ваша мила дума ме задължава да търся и вплитам в стих красотата и болката на заобикалящия ни свят.
За вас!
Защото, както много пъти съм го казвала - вие го заслужавате.
Най -искрени и дълбоки благодарности , с цялата ми любов !
(http://www.vitrinansk.ru/flowers/pic/2/74.gif)