(http://images.google.bg/images?q=tbn:yGcDefe2jLizEM:http://www.hamakom.org.il/images/slide%2520show/P1010027.jpg)
Под здрачните сенки
на безсмислено себеобричане
Гордостта заравя уморената си душа.
В пещерите на Егоизма думите - прилепи,
с глави надолу кискат се.
Всичко е една голяма Лъжа.
Капе кал в чистите извори
от очите, плачещи с крокодилски сълзи.
Фалшиви лица, скрити под маски картонени -
карнавал по улиците на Подлостта,
в който всеки облякъл е дрехите
на това, което иска да нарани.
Пируети, реверанси...Далече прогонени
зад вратите на града плачат поруганите ни мечти.
И димят недогорелите сметища.
Огньовете имат мръсния цвят на тиня ...
И вонят.
Живеем с илюзията, че имаме право на Бъдеще.
Наивници слепи....
С всяка крачка се връщаме все по-назад,
в един измислен, наш, уродливо изкълчен свят.