Толкова нежност в една сълза ,
сътворена от човешка тъга.
Толкова невинност има в тази сълза ,
родена от греха на нощта...
В кутиика дървена ще си я прибера.
Да ме топли в дебрите на нощта.
После на небето ще я подаря ,
да свети тихичко в мрака .
Пътят да показва и щастието в живота
ти да подсказва .....
Тази мъничка сълза , чиста утринна роса.
Бисерно мънисто в пясъка горещ.
Роза сред леден скреж.....
Не ми я връщай ! Моля те недей.
За моите сълзи , не копней.
Разкъсана , няма и боса
аз вървя по снега... искам да мога ,
да даря... поне сълза !
Но да плача аз сили нямам вече ,
самотата всичко ми обрече.
Отнесе го някъде много далече.
Подари ми дори една сълза..
да ме стопли в мрака на утринта...
Подари ми поне една сълза...
Изкупление , дан , цена на любовта...
Една... сълза....
Хайде стига вече със тези сълзди,
малко усмивки сега подари ни,
със смях превъзбуден и нас зарази,
заливай ни с него, хич не щади ни. :)
Май скоро и това ще стане ;)
Мерси слънце :p :)
май сълзите никога не свършват... не пресъхват... [reevvv]
страхотно стихче [cvetee]
все някога и те ще свършат спокойно [inlovee]