Навъсено небето покрило е света,
и топъл вятър клоните превива,
дъжд в полето отмива праха,
а в горите се носи чудна песен на самодива.
Лятна нощ настанала е вън,
и звездите тъй ярко греят,
мечти хиляди се вплитат във всеки сън,
и щурци спокойно песни пеят.
Шуми Балканът изморен,
от битки на хиляди народи,
и животът сякаш му е предопределен,
да носи теглото на толкоз несгоди.
Хубаво е...Напомня ми нещо... Да си чела скоро някой от класиците [намиг]
Може да е вдъхновена от тях, обаче доста добре се е справила. andromeda, отдавна съм забелязала големия ти потенциал!...
:flowers:
Не, скоро не съм чела класика, за съжаление не ми остава много време... [sad2]
Вярно, наистина стихотворението звучи в такъв стил. [намиг]
Мога само да се почувствам поласкана от сревнението.Благодаря ви много!
:kissoflove:
красиво е и ме отнесе далеч в света на мечтите...... поздравления за хубавото стихче [намиг]