В една малка къщичка
има една стая,а в нея
сякаш е имало война.
Стените й са черни
сякаш някой ги е изгорял
или просто ги е боядисал.
Пуста стая,няма нищо
освен един прозорец,
който гледа на вън
до входната врата.
Тази стая е моята стая,
тя е черна,защото почерня
от както ти си тръгна.
Тя е пуста,защото на мен
не ми трябва нищо
само самотата и прозореца до мен,
за да гледам на вън
дали ще влезнеш ти
през входната врата.
Но кой ли ще влезе
в една мрачна стая,
дори и една птичка ще се уплаши,
но това е моята стая
и аз си я харесвам, защото
така моята душа намира утеха
и моето сърце не кърви.
Самотата споделям с прозореца,
който е счупен като сърцето ми
и нахлува през него студ,
която ме пари,изгаря ме.
Тази стая е моята стая
и аз искам в нея да умра
до прозореца чакаща само теб
да влезнеш през входната врата.