Днес надрасках това.. Вдъхновено е от едно друго стохотворение...
Момиче тихо и кротко, прекрасно,
с детство за жалост нещастно.
Очи дълбоки с цвят на море
и с личице тъжно бе това дете.
За нея нямаше ни радост, ни смях,
щастлива да е бе грях...
И ни птички, ни небе, ни игри,
липсваха в очите нейни бляскави искри.
Щом престъпваше тя родния праг,
навлизаше в мрачен и пуст свят.
Там нямаше уют и топлота,
а властваше пиянската тежка ръка.
Сгушена в ъгъла малката Елза,
изпращаше своята последна надежда -
с думи жестоки и погледи груби,
момичето малко своето детство изгуби...
(http://tn3-2.deviantart.com/300W/images3.deviantart.com/i/2004/130/9/b/Sad_Stories__Magdalena.jpg)
Още един образец, на вече актуалната тема за домашното насилие и погубеното детство....
Тъжно, тъжно.... [reevvv]