Чужди гласове...
Тишината говори
на непознат език.
Уморено сърце.
Секунда...
После-
жесток плесник.
Лъжите приличат
на розови хълмове,
по които Апатията
цъфти.
Мъчи се да залезе
от часове Слънцето.
От тези опити
душата ме боли.
Затварям прозорците,
но стъклата се чупят
и може би така е
по- добре.
Нарязвам дълбоко
пръстите си, но...
дишам.
Имам нужда
от това чисто небе.
Излишна съм.
И не се вписвам в пейзажа,
нарисуван от неумела,
детска ръка.
Когато бъркам,
трябва да се накажа.
Няма да плача!
Дори от болка,
срам и унижение
пред самата себе си
да умра.
Много е хубаво ... никога не се предавай ... [heart__]
(http://i.yoosms.com/i/uploaded/wall/1161892349105.jpg)
[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Невероятно е...
Много ви благодаря, момичета!!!
[hey sexyy] :flyingkiss: :flyingkiss: [wish all my love]
Небето е жестоко, защото ние сме такива.Ще трябва да се променим.Благодаря за хубавото начало на деня!
Усмивка... :)
За да бъде и денят ти хубав. [bear]
Жестокостта на небето
в усмивка на дете се стопява.
Черни лебеди - часовете нощни,
с грация дива отплуват. Зазорява.
Студените ноемврийски минути
в замръзващи капчици заблестяват.
Почти е зима. Със стъпки нечути
тишината броди.Дъхът на скреж става.
Рисува абстрактни картини
по прозорците на душата.
Утро.Идва краят на още една година.
Да си приготвим крилата.
Поне за няколко святи нощи
може би ще бъдем ангели бели.
Нали не си забравил още,
как се лети -дръзко и смело?! :)
Велико ,както обикновено.Когато чета стиховете ти, не знам защо, винаги предизвикват в представите ми точно смяна на сезони.А ти явно създаваш нов стил в поезията- ''годишните времена".
Просто импровизация :)
А предизвикват тази представа, може би, защото не обичам застоя и в мен непрекъснато нещо се сменя с друго - светлина със сянка, усмивка с тъга,песимизъм с оптимизъм.
Но пък нали някой беше казал - Покоят значи смърт...
Смяната на сезоните е една игра, в която си струва да се включиш... Активно [lol]
Във този форум има страшно талантливи поети.Но ми прави впечатление ,че поезията се принизява да рап и чалга текстове от повечето.Не знам само на мен ли ми прави впечатление?
Ти го каза... [shame]
В последно време нахлуха някои нови елементи, които , за съжаление, сякаш едничката им цел е да рушат и цапат.
Много стойностни поети се отдръпнаха и почти или изобщо не влизат вече.
Жалко е, как едно прекрасно и чисто място, заприлича на изоставен двор...
Но пък има и много нови, в които красотата е жива и те я споделят с нас.
И мисля, че заради тях си струва да останем и да продължим да четем и пишем.
Пък дано плявата се отвее от ветровете на времето.
Има нетрайни и бързо вехнещи неща , има и стойностни и неумиращи...
(дано само простотията да не е от неумиращите, но...май...е...)
Има и друго нещо повечето ги е страх да не им издадът без тяхно знание текстовете.А и един рап текст не би бил от интерес за някого.
Силна както винаги, браво, слънчице [heart__] :flowers:
Може би...
Но си мисля, че с помията, която ни залива отвсякъде, по -скоро се насажда една грешна представа в момичетата и момчетата , че като правиш,говориш и пишеш цинизми и простотии си много cool и освободен.
Но всичко ново е добре забравеното старо и аз смятам, че доброто възпитание и истински стойностното отново ще се върнат.
Quote from: SkitnicaVmoretO on November 22, 2006, 10:19:01 AM
Силна както винаги, браво, слънчице [heart__] :flowers:
Благодаря ти, радост моя [inlovee] [cvetee]
Ти го заслужаваш [heart__]
(http://www.roses-antibes.com/img/rose-accueil.jpg)
[hey sexyy] =:)(http://www.acmetutorials.com/images/dew_drops_01.jpg) [heart__]
Аз съм досаден обаче не искам да си на втора страница.
=:) [kiss2]
:) Тук съм и обикалям по розовите хълмове. [heart__]
Над розовите хълмове се стели мъгла,
нежна и прозирна като свян девичи.
Някъде в ъгъла на небето уморена душа
рисува сенки по Слънцето с криле птичи.
Обикаляш по хълмовете - мирис стипчив на бор
в ноздрите ти се впива с дъх на нещо познато.
Спомен ли някакъв?Всъщност, спомени- цял отбор
въртят се и май имат среща вътре в тебе, в главата.
Животът е приличен на виенско кафе.
Любовта е каймака, на повърхността - бяла роза.
Цяла вечност го пием със свито сърце,
разкъсвано между мечтите ни и житейската проза.
:) [heart__]