Самотата
Събуждам се от непознати писъци,
до себе си виждам заспала душа...
как...да се оттърва от тези призраци,
как самотата мога да задуша?
Как да изгоня неприятелката тази,
която се засели в моя дом?
Която под щастието мое злобно лази
и сее погром след погром?
Мой е! Животът си обратно искам,
мой е! Махай се от тук...
макар сълзите си в шепа аз да стискам,
гоня те...отивай веч при друг...
Аз знам, той също ще заплаче,
когато види грубото лице
и по пода душата си ще влачи
когато чупиш поредното сърце...
И той ще те намрази, ще те гони,
ще съжалява, че съществуваш в този свят,
и той легнал, до теб сълзи ще рони,
и те при другите...ще се топят.
Но после ще свикне в присъствието ти,
ще се радва, че самотата друг е намерила
ще се радва на отсъствието ти,
докато не разбере...тя във него се е заселила...
(http://www.streghetta.net/blog/loneliness.jpg)
[cvetee] :kissoflove: прекрасно... и тъжно... [reevvv]
Стпашно силно стихче! Остави ме без дъх [inlovee] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Тъжно и красиво.Браво!
Наистина силно!!! Поздрави и от мен!!!! :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Благодаря ви много :) [heart__] [heart__] [heart__]