Днес времето бе тъжно
някак мрачно и сиво...
Денят се роди мокър, във плач,
плачът на отхвърлени чувства...
По обяд изясни, показа се слънцето,
поредната луминисцентна лампа
в безкрайния тунел на живота...
Пронизващия вятър говореше истини,
но кой ли да му повярва...
Като винарки надеждите се лепяха по луменисцента
за да изгорят напразни и ялови...
Настъпи вечерта, студена и ясна,
вятърът се прибра неразбран,
уморен заглъхна във нищото...
Звездите са очи на мъдрец
осъзнал себе си прекалено късно...
Днес времето бе тъжно,
да видим какво ще е утре...
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
и в тва тжно време... Кака ти реши да не бута един велосипедист и я скъсаха на изпита :)
М дам... дано утре е по - добро ;)
Поздрави за стиха ! Прекрасен е ;)
Един въздействащ бял стих [a taka] Хареса ми.
Браво ! [bravisimo]
Много красива картина рисуваш с думи .... :)
поздравления ...
О ,страхотно готино!