Чело... Музика от скреж.
Дали ръцете на челистката са земни?
Дали е ангел, в миг на луд летеж?
Дали цигулките са вече непотребни?
Или допълват този плач на скършен цвят,
полегнал с шепот в шепа на звездица?
Валят над голите ми нерви и топят
сърцето ми. Превръщат го във птица,
която ще преследва всеки звук,
за да го съхрани и го превърне в пламък
запален на Земята. Просто тук,
където пак градя от пясък замък.
Чело...Музика от скреж...
Кратко и ясно. Отново превъзходен стих Genti. :)
Благодаря ти, dodic!
[kiss2]
:)Ти винаги много хубаво свириш. [heart__]
(http://i73.photobucket.com/albums/i202/vixta18680/youmakemesmile.gif) [heart__]