По-скоро Сатаната ще ми напише писмо,
отколкото ти да измениш на себе си.
В бездната прокълната
хвърляш всяко едно мое - Защо?!
Мислите ми са черни гларуси.
Летят над едно измислено,
чуждо море,
в което се давят сенките
на непостоянството.
Горда съм, че още имам своето лице.
Гранитен камък- апотеоз на Ницшеанството.
Свръхчовекът не е непременно мъж...
Какво ти е разбирал онзи несретник?!
Мъжете се плашат от внезапен, проливен дъжд.
Без жена всеки мъж е един тъжен клетник.
А ти продължавай да си твърдиш,
че грешни са мислите ми -лъчи на Слънцето,
което свети в очите на Лилит.
Онази първата, съхранила
на гордостта женска зрънцето.
[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Перфектно, невероятно, прекрасно стихотворение! [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]
:flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers:
О, Тони , ти си потресаващо мила. :)
Благодаря ти. [heart__]
И дано не ми се обидят момчетата за лекия феминизъм на творбата ми. Приемете го като шегичка. Всеки пол си има своите силни и своите слаби страни. Но е факт , че един без друг не могат. :), Ин и Ян - двете половини на цялото.
[inloveee] [inloveee] [inloveee] [bravisimo] [bravisimo] [ihuuu]
Пак без думи. [happy]
(http://www.present.odessa.ua/pics/4283367773d18.jpg) Благодаря ти, мила! [heart__]