За кой ли път аз просто се изгубих.
Тленна мъничка дори...
Навеки заблудена в реките от мъгли.
Аз просто се загубих в свят на хиляди лъжи.
Мисли безконечни препускат яростно в мен ,
тъй тежки ... на съзнанието в плен.
Хайде Боже... помогни ми .
Ръката ми вземи... на светло изведи ме
нека свършат тези дни ,
на мъчно осъзнати истини...
Тъмно е... и се изгубих.
Пагубно дори...спънах се и паднах
в свойте си истини....
Взор отправям към небето
взор в мъртва тишина.
И моля се да надари детето
с малко истина.........
В тази тиха нощ.. нощ на мъртвите живели ,
на живите сред грохота умрели.
В тази нощ на тленност небитиина
на животворна сила , стихиина...
моли се душа без глас... моли за откровени е мрачен час
ilusia за пореден път ти се възхищавам на творбите...за пореден път доказваш че си невероятна :) [inloveee] [inloveee] [inloveee]
[shame]
За пореден път съм искрено трогната =:)
Невероятен стих... Поклон [cvetee]
Всичко е илюзия и ние също.Стиховете пък са най-голямата.Летим за да се строполим.Великолепен стих от много емоционален поет.Браво!Искам още!
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
[shame]
Благодаря [shame] [inlovee]
Поздравления ,мило.Справила си се блестящо.
[inloveee] [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]
[happy heart]
Изчервих се [shame]
[inloveee]
Ух благодаря ви слънца мои малки , че сте до мен !