Устните ти жадно светят,
празникът сияе в тях -
ярка страст струи отдвете,
канят ме да сторя грях...
Глътка вино жадно впиват,
къпят се във сладостта;
радост алена прелива
от червената им красота!...
Смеят се, блестят щастливи,
в устните ти цъфва плам -
огнен цвят на радост дива,
на блаженството - единствен храм!...
Позволяваш ли ми да отпия
капка ярък, ален цвят?...
Нека давя се в стихия
с дъх от гроздов аромат!...
Позволи ми тук да вляза -
в храмът дивен - с твоя воля
устните да ти покажат:
целуни ме - ще съм ТВОЯ!
Прекрасно е! Знаеш ли, за пръв път тези думи ми се струват просто клише! Има талант, използвай го!
:flowers: [wish all my love] :flowers:
мда, Буби, много е хубавко :) Голям копнеж, за нещо малко :) Страхотно е :)
[shame] Благодаря ви затова, че винаги ме насърчавате!!
[ляля] [hugs and kisses]
ти си моя, аз съм твой,
но почакай малко стой,
виждаш ли ти как звездите,
нежно светят във очите,
нежна светлина, любов,
тя е вечният ни зов,
а от страст на устни алени,
може и да сме измамени,
кратка слабост,сластен вик,
страст е дива, но е миг,
въпреки, че аз незная,
може би това е рая?
Райската врата отваря
ключът, дето го държиш...
Но къде е - изненада -
удома - ела и виж!...
:> :> :>
ела да видиш татко, на ключа делото,
врата на рая май е, вратата на живота,
във къщи ще те чакат и бабата и дедото,
а още и зла тъща, роднини цяла рота,
това е изненадата, от сладък, страстен миг,
не бой се, хиляди, са минали по този път,
утъпкан и широк е, като за боен "МиГ",
а изненадата все пак е, парченце наша плът....
Моят дом е крепост моя...
Щом си рицар, превземи я!
Само да смутиш покоя,
за да бъда твоя - не, не стига!
Имаш ключ, но за сърцето...
В моя дом без ключ се влиза
Моят дом е там, където
храмът на блаженството ни се издига...
А баща ми - царят властен -
пази го ревнивата царица...
Хванала го е на тясно,
сграбчила като орлица...
:> :> :>