1.Всеки ден и всеки час мисля си за тебе аз, как обещаваше ми с нежен глас,че винаги ще бъдем ти и аз!Но ето,няма те!Уви!Отиде си и в бездната потъна ти!Защо направи го кажи?Ден след ден минава,а болката се увеличава!Защо отнеха те от мен?Защо остави душата ми в плен!Защо тъй тежко ми е и през сълзи казвам името ти и до днес дори!?Ти мислеше,че винаги ще си до мен и ще бъдеш моя ангел в този ден!Защо така боли, след като си отиде ти?!Вече не ухае на цветя,няма усмивки,а само тъга!О,как боли през тия дни самотни!Няма ги милите очи изпълнени с радост както преди!Ето ,отиде си ,а мислех,че ще си вечно тук ,до мен!Пусто е навсякъде в този ден!Липсва твоята усмивка и твоето лице!Нима по-страшно има от това?!Все още мисля си за теб,за изминалите дни и сърцето ми кърви!Птичките не пеят за нас ,както преди и сега всичко ми е в мъгли!Не виждам светлина в дългия тунел!Ти превземаш моя сън и чувам как гласът ти тих римува като в стих!Затварям очи и виждам бледия ти силует,който е все по-далеч от мен с всеки изминал ден!Ще помня вечно милите очи и невинните ни прекарани заедно дни!!
2.Аз плача ден и нощ за теб!Капка след капка падат горчивите сълзи!О,как боли ,когато не те виждам тук,до мен!Мисля си за чудните дни, прекарани в радостни игри!Сълзите капят ,а сърцето кърви!Честно ли е това,кажи?Извинявах ти се аз за грешката моя!Унижавах се ден след ден,а ти се правеше на недостъпен пред мен!Знаех,че и теб те боли,но гордостта ти бе по-силна от теб самия, нали?Сега тъй тежко е да мисля за теб и милите очи!Ти искаше да ме забравиш-разбрах го аз това,ала не успя!Всеки ден сълзите капеха и капеха като капчици роса..,така болезно бе това!Музиката в душата не звучи така, както преди!И пак в съня ми пристъпваш плахо,но черно-бял е светът ми вече там!Няма ги усмивките и нежните слова!Отиде си ти,а и след теб и тя-любовта!Страх ме е от тази пуста самота!Мислех си,че вечно ще бъдем ти и аз в един кристален елмаз,а ето любовта я няма вече в нашите сърца!Ах, как боли от тези думи, нали?? и пак сълзи...сълзи...сълзи ...
П.П. :Благодаря ви предварително!
Хубаво е, но е проза, а не стих. :)
Затова ти го преместих тук.
Продължавай да пишеш .
Опитай и нещо в куплети, може би ще стане нещо интригуващо. [cvetee]
Мерси много :) Дам ще опитам! :p
красиво е :)
и на мен ми харесва [inlovee]
прекрасни са :)
браво [bravisimo]
Мерси момичета!Ам само не мога да рабера...защо когато съм тъжна или плача ,само тогава стават хубави неща..и тогава всички ми казват,че има много чувства в работите ми,а иначе не било така?!?
Супер много ми харесва ама много!А за въпроса ти еми не знам явно така се получава един път когато бях адски тъжна написах нещу и стана наистина много яко (щом аз го харесах а аз почти никога не харесвам тва коет правя [lol] ) Простоо тогава ти е тъжно и ти идва некво такова отвътре аа и продължавай да пишеш ама тъжни нещица че тях поече ги бичкам :)