Прах от прахта ми ,
смърт от смъртта ми ,
живот от края на дните ,
обич събрана в сълзите.
И някъде на някой път...
въпреки съдбата ще те срещна..
ще те прегърна моя смърт...
срещу живота си ще кресна...
Напускам те- бях твоя роб...
на жалкото съществование...
Свободен ще съм в своя гроб...
без да съм остави завещание.
Прах от прахта ми ,
живот от смъртта ми.
Слънце от мрака ,
обич от здрака....
И някъде на някой път...
въпреки съдбата ще те срещна..
ще те прегърна моя смърт...
срещу живота си ще кресна...
Напускам те- бях твоя роб...
на жалкото съществование...
Свободен ще съм в своя гроб...
без да съм остави завещание..
Път без посока и край ,
път безплътен сякаш от
господен рай...
Път на две души ,
срешнали се само със очи..
Докоснали се едва едва ,
разделени във вечността
Прах от прахта им.
Живот от смъртта им ,
страст от безумие ,
клада от сладкодумие
И някъде на някой път...
въпреки съдбата ще те срещна..
ще те прегърна моя смърт...
срещу живота си ще кресна...
Напускам те- бях твоя роб...
на жалкото съществование...
Свободен ще съм в своя гроб...
без да съм остави завещание
В полумрака видях...
изтерзани лица...
дочух плач-горчив,като в сън....
жестока закана....
От гневни сърца....
се слива с оковния звън...
мм.... май не се е получил добре съвместният ни опит :(