Всичко започва преди година и два месеца аз и моят най-добър приятел сме на плажа когато пристига тя голямата моя любов а сега голяма моя мъка. Още в първият момент когато я видях нещо в нея не ми даде да свъля поглед от красивите и очи, но тя беше тиха скромна и срамежлива тъка и не видя как я гледам. Вечерта приятелят ми ми се обади и ми каза че ще излиза с нея и нейна приятелка нещо дълбоко вътре в мен се сви той ме покани при тях но аз не пожелах да отида заради огурчение че не направих аз тази стъпка да я поканя да излезнем. Минаха 2 седмици в флиртове между тях на мен ми беше кофти без настроение за нищо на краят между тях не се получи нищо. Тогава реших че това е момента да направя нещо. Изчаках седмица измислих глупаво оправдание за да мога да я извикам и и да остана на саме за прув път с нея. Тя дойде незнаех какво да и кажа затова посегнах да я целуна това беше първата целувка между нас и най срамежливата. От тогава аз и тя бяхме неразделни нямаше ден в който да не сме заедно когато не бяхме заедно аз бях като болен бяхме щастливи толкова много че имах чувството че целият свят ни завиждаше. Едва мина и месец и осъзнах че я обичам, обичам я безумно много казах и го но имах чувството че тя се изплаши от това, но не мина и седмица след това когато тя за пръв път ми каза че ме обича. Всичко между нас тръгна повече от великолепно неможехме да спрем да се радваме един на друг станахме още по неразделни бях щастлив тя също виждаше се в погледа и тъкова щастие на света неможеше да се види никъде това чувство ме беше обвзело. Всичко това продължи 6 месеца, 6 месеца без нито един ден разделени, 6 месеца без нито едно противоречие по междуси. Но изведнъж дойдоха критични дни... дни в който не спирах да я наранявам по един или друг начин незнаех какво става защо се държа тъка просто я обичах ужастно много а започнах и да я ревнувам ужастно много. Нещо в мен се промени знаех в какво се крие тази моя промяна но тъка и не направих решителна стъпка да я отстраня задържах всичко в себе си. Започнахме много често да се караме, постиснах я тя се затвори в себе си и не беше същата спря да споделя с мен спря да ме кара да споделям с нея, започна да става още по трудно защото я оби4ах безумно много. Но започна да става ужастно трудно защото знаех че съм я наранил наранил по начин по който никога неможах да си простя дори не беше изневяра а и посегнах. Това беше ужастна мъка за мен а представям си каква за нея. Неможех да повярвам какво съм направил защото я обичах тъка лудо а как я нараних. Тогава и дойде първата ни раздяла раздяла за 3 дни но много тежка за мен дори и за нея мисля. Неможех да си намеря място липсваше ми упорито се опитвах да се свържа с нея но тя бе споделила с майка си угорчението два дни нямах почти никакъв контак с нея направо бях съсипан. Не издържах и я изчаках пред работа когато ме видя тя се обърна и тръгна в другата посока видях страх в очите и това ме съсипа та аз толкова я обичах а тя се страхуваше от мен. Постави ми условия ако искам да се съберем отново аз ги изпълних събрахме се, но желанието ми да съм с нея стана по голямо неисках вече нито секунда да оставам без нея и това беше една от най големите ми грешки, грешка която обърка всичко започнах да я ревнувам от работата и започнах да я ревнувам от техните започнах да я ревнувам от всичко просто не исках да е някъде далеко от мен. Тази ревнуст и отне най ценното но аз не го осъзнах, не осъзнах че по този начин аз отнемам свободата и бях такъв егосист като си мислих че ние хубаво и на двама ни, но ми беше хубаво само на мен тя стана нещастна не го разбрах бях глупав и влюбен. Неможех и нетрябваше да искам нищо повече от нея защото тя ми го даваше без да го искам но аз продължавах да искам да искам да е веднага след работа при мен да е в обедната си почивка при мен а не при приятелки и колежки на обяд тя ставаше все по тъжна и по тъжна от това аз отново глупакът не разбрах това започнах да и правя скандали че неиска да дойде при мен аз иска да ходи на обяд със други. Това беше още една от всичките грешки на ревнуста. Но всичко между нас продължаваше макар и със скандали на мен ми тежеше липсваше ми усмивката и, но то няма начин да не ми липсва тя имам една от най красивите усмивки на света. Дните започнаха да стават ужастни отблъсквах я но не осещах че го правя продължих да съм същият ревнив глупак никога не и повярвах че обича само мен и никой друг а това беше истината. Започнах да става все по нервен като я виждах че тя все повече ми се цупи, но не разбрах че в мен си е причината просто си мислех че ме лъже с друг. Започнах да потискам всичко в себеси защото тя нямаше желяние да говори вече сериозно с мен мислех си че нарочно го прави но аз бях причината да стане това. От ревност дори я накарах да напусне работа тя напусна отново мми доказа че ме обича макар всичката болка която и бях причинил, но аз отново останах сляп за това отново бях заслепен от желанието да е само моя и на никой друг. Доказа ми че ме обича отново като дойде да спи в нас всяка вечер и аз какво направих продължих да я ревнувам и какво постигнах със това сега я загубих, загубих жената която съм обичал и обичам още най много на света винаги обвинявах нея но сега като се замисля виновникът съм аз. Дори и да го знам вече немога да направя нищо, нищо защото и загубих доверието и обичта и нй ценното няма да крия че нея никога няма да спра да я обичам колкото и далеко да е от мен колкото и време да мине макар да знам че връщане на зад няма. Дори когато се разделихме започнах да правя все повече грешки грешки които направих от страх да не я загубя нея и нещо което сме искали и двамата дълго време. Нещотото което искахме загубих вече загубих го точно днес но мисля че не съм готов да загубя и нея но и немога да я върна затова искам само да напиша едно ОБИЧАМ ТЕ ЕЛЕНА и да се надявам че и ти можеш някой ден случайно да прочетеш това а други като мен да не правят тези грешки.
Грешки заради които сега немога да я обедя че вече не съм този които съм бил последните 5 месеца но това е защото и загубих доверието загубих го... Желая и сега цялото щастие на света на мен ми остана само болката и любовта...
Не е тук мястото на разказа ти.
Ахааааа
за литература е [inlovee]
еми да го преместят :) иначе добре се е постарало